О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 726
София, 17.07. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело № 7/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 288 във вр. с чл.280 ГПК.
С решение № 350 от 29.07.2003 г. по гр.д. № 2258/ 2001 г. на Бургаски районен съд, оставено в сила с решение № І* от 7.08.2008 г. по гр.д. № 767/ 2006 г. на Бургаски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от “Х” А. , гр. С. за признаване на дружеството за собственик на недвижим имот от 1094 кв.м. , възстановен на ответниците като имот № 0* в землището на с. Ч., м. “А” и представляващо част от къмпинг “Ч”.
Ищецът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва изводите на съда за липсата на правоприемство и придобиване на собствеността по силата на чл.17а ЗППДОбП. Моли за отмяна на решението и уважаване на иска.
Ответниците оспорват жалбата по нейната допустимост, както и като неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищецът е поддържал, че като правоприемник на бившето държавно предприятие “Б”- С. и на основание чл.17а ЗППДОбП е собственик на къмпинг “Ч”, в чиито граници без основание бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ в полза на ответниците имот № 0* с площ 1094 дка. Поради възникнал спор с ответниците, ползващи се от земеделската реституция, предявил установителен иск за собственост на посочения имот. Въззивният съд е приел въз основа на събраните доказателства, че имотът попада в границите на къмпинга и той като организирано мероприятие за нуждите на туризма е пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ, но отхвърлил иска по съображения, че не е доказано правоприемството на ищеца с предшестващите го стопански образувания ТП “Б”- С. , ТК “Б” и ДСО “Б”, на които първоначално теренът на къмпинга е бил предоставен за стопанисване и управление. На това основание приел също така, че не е осъществен фактическия състав на придобиването по чл.17а ЗППДОбП.
С оглед на горните данни изходът на делото в конкретния случай / при мотивите на съда, че имотът попада в очертанията на къмпинга и че той представлява мероприятие по чл.10б ЗСПЗЗ, което е пречка за възстановяване на собствеността/ се определя от решаването на въпросите за наличието на правоприемство между ищеца и бившите държавни стопански субекти в сферата на туризма, на които имотът е бил предоставен за стопанисване и управление и осъществяване на придобивното основание по чл.17а ЗППДОбП. В този смисъл са формулирани съществените материалнопправни въпроси по делото и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, като се поддържат и трите основания за допустимост на жалбата по чл.280, ал.1 ГПК. Представят се и съдебни решения по сходни казуси в подкрепа на твърдението, че е налице противоречива практика на съдилищата по тези въпроси – р. № 809/ 1.08.2006 г. по гр.д. № 401/ 2005 г. на ВКС, 4-то гр.отд., р. № 910/ 17.07.2007 г. по гр.д. № 881/ 2006 г. на ВКС, 3-то гр.отд, р. № 33/ 14.04.2004 г. по гр.д. № 1533/ 2003 г. на ОС- Б. / последното без данни да е влязло в сила./
Н. състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че касационната жалба следва да се допусне до разглеждане на основание чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. На съда е служебно известно, че се касае за серия дела, породени от спора между бивши собственици на земеделски земи, които са им възстановени от поземлената комисия, но попадат в чертите на няколко къмпинга край С. К. , С. , В. , Г. , Ч. и З. рибка- стопанисвани от ищцовото дружество, което му е дало основание да предяви правата си по съдебен ред. По така заведените искове са постановени решения, включително и от състави на Върховния касационен съд, в които се застъпват противоречиви становища по въпроси, които са общи за всички дела и касаят решаването на конкуренцията с бившите собственици, на които имотите са възстановени и желаят да ги заемат. Много от първоначално постановените решения на въззивния съд са отменени и делата върнати за ново разглеждане с различни противоречиви указания по приложението на материалния и процесуалния закон и обстоятелствата, които подлежат на изследване. Същевременно споровете между лица, на които имотите са възстановени по реда на ЗСПЗЗ и търговски дружества, които претендират право на собственост по силата на преобразуване и приватизация на същите имоти, осъществени докато тече възстановяването на земите и при условията на многократно променяни текстове от ЗСПЗЗ и ППЗСПЗ, са едни от най- често срещнати в практиката на съдилищата. По такива и подобри спорове не е формирана постоянна практика, въпреки че делата поставят общи и принципни въпроси за решаване, като съществува и тази особеност, че вече е изминал продължителен период от започването на земеделската реституция. По тези съображения Върховният касационен съд намира, че разглеждането на настоящата жалба би имало значение за развитието на правото и ще допринесе за точното прилагане на закона, уеднаквяване на съдебната практика и постигане на предвидимост в правораздавателната дейност.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разглеждане касационна жалба вх. № 12328/ 23.09.2008 г., подадена от “Х“ А. , гр. С. против въззивно решение № І* от 7.08.2008 г. по гр.д. № 767/ 2006 г. на Бургаски окръжен съд.
Указва на Х. тур- с “ А. , гр. С. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. и да представи вносния документ в 7 дневен срок от съобщението, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
След внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: