О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София, 18.01. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело № 1193/2009 година и за да се произнесе съобрази следното
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалва се въззивно решение № 472/ 1.12.2008 г. по гр.д. № 356/ 2006 г. на Софийски градски съд, ІV- д отделение, постановено в производство за делба- втора фаза, като е определено делбата да се извърши чрез възлагане на един от обектите- апартамент в София, бул. “., № 69 в дял на С. В. Д. Т. , а за уравнение дела на другите двама съделители А. Т. и А. Т. в техен общ дял са поставени два магазина в София , нива от 3,01 дка в с. К., както и парично уравнение – по 44 597, 33 лв. за всеки един от тях. На основание чл.31, ал.2 ЗС С. Т. е осъдена да заплати на А. Т. сумата 8951, 44 лв.- обезщетение за ползване на апартамента за периода от 29.03.96 г. до 7.05.2001 г., а за горницата до 13 303 лв. този иск е отхвърлен.
С допълнително решение № 74 от 9.03. 2009 г. е отхвърлено искането на А. Т. и А. Т. за поправка на решението в частта относно размера на присъденото им парично уравнение.
С определение от 15.04.2009 г. е оставено без разглеждане искането на С. Т. за присъждане на разноски във връзка с допълнителното решение, тъй като същото не е влязло в сила.
Касационна жалба е подала С. Т. , която възразява срещу това, изравняването в дяловете да стане чрез едновременно възлагане на имоти и парично уравнение и затова иска двата магазина да бъдат изнесени на публична продан, нивата в с. К. след като се провери дали не е придобила селищен характер/ да се раздели на три дяла, които да се разпределят на участниците в делбата, а за иска по чл.32, ал.1 ЗС намира, че неправилно е уважен и следва да се отхвърли. По отношение оценката на апартамента, възприета от въззивния съд, намира че решението е недопустимо и следва да се обезсили, тъй като в тази част решението на първоинстанционния съд е било обжалвано само от нея, но впоследствие оттеглила жалбата си и затова въззивният съд не е следвало да постановява ново решение.
С. Т. е подала и частна жалба срещу определението от 15.04.2009 г. относно отказа да й се присъдят разноски за производството по постановяване на допълнително решение.
Жалба е подадена и от съделителите А. Т. и А. Т. , които обжалват както основното, така и допълнителното решение в частта относно размера на присъденото уравнение, като считат, че то е изчислено неправилно с оглед актуалната оценка на имотите, дадена от вещото лице пред въззивния съд.
Като основание за допускане на жалбата й до разглеждане С. Т. се позовава на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Намира че въпросът дали въззивният съд се е произнесъл при оттеглена жалба бил от съществено значение за точното прилагане на закона, тъй като се отнася до нарушение на основен принцип на правото. Като материалноправни въпроси в светлината на същото основание поставя тези за възможността да се извърши уравнение с други имоти, може ли те да се възложат в общ дял без изрично искане на съделителите и следва ли промяната в характера на един имот да се отрази на начина на извършване на делбата. Във връзка с иска по чл.31 ал.2 ЗС се поставя въпросът за разпределяне на доказателствата тежест между ищеца и ответника и коя страна какви обстоятелства следва да установява.
Касаторите А. Т. и А. Т. обосновават допустимост на жалбата си по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК във връзка с начина на изчисляване на паричното уравнение, като твърдят че решението е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и съдебната практика въобще, отнасяща се до правомощията на въззивната инстанция и функционалната връзка, която съществува в делбеното производство между възлагането на един имот, оценката и уравнението на дяловете на другите съделители.
За да се произнесе по въпросите за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
1. По жалбата на С. Т.
С. са трима- преживяла съпруга и двете деца на общия наследодател, а делбените имоти- четири на брой- апартамент, два магазина в София и нива в с. К., при дялове по 1/3 ид. ч. за всеки съделител. Апартаментът е поставен в дял на преживялата съпруга С в тази част решението е влязло в сила. За уравнение дела на другите съделители в техен общ дял са поставени останалите три имота, а освен това им е присъдено и парично уравнение, за база на което съдът е взел предвид оценката на апартамента в размер на 507 600 лв., както и оценките на другите три имота. Главното оплакване на касаторката С. Т. е във връзка с това, че магазините и нивата са използвани за уравнение дела на другите съсобственици, вместо да се изнесат на публична продан, при което тя би могла да получи и тях в натура. Доводът че даденото от съда разрешение попада в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК обаче е неоснователен. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице когато по даден въпрос липсва съдебна практика или има такава, но тя се приема за неправилна и следва да се изостави. По въпроса за допустимостта уравнението да стане с имот има утвърдена съдебна практика, която почива на основния принцип в делбата всеки от съделителите да може да получи реален дял, доколкото това е възможно. В случаите когато съделителите са по- малко от имотите такава възможност винаги съществува и затова ако един от имотите се възложи на съделител по чл.288, ал.3 ГПК, другите имоти могат да се предоставят на останалите съделители като уравнение за техния дял било поотделно, било общо, ако са изразили такава воля. Ако и това не е достатъчно поради голяма разлика в стойността на имотите се присъжда и парично уравнение. По този начин е постъпил и възивният съд, поради което няма основание за касиране на решението.
По въпроса за допустимостта на въззивното решение, след като касаторката била оттеглила въззивната си жалба за нова оценка на апартамента, също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. От данните по делото е видно, че районният съд е извършил делбата при оценка за апартамента 189 792 лв./ без правото на ползване на преживялата съпруга/. Касаторката е обжалвала решението пред въззивния съд и е поискала нова оценка, но с молба от 4.09.2008 г. е заявила, че оттегля това искане. Въззивният съд е назначил експертиза за определяне действителната пазарна цена на имотите и на базата на новите цени e извършил уравнение на дяловете. В тази връзка според касаторката произнасянето от въззивния съд и определянето на нова оценка било непопустимо, тъй като с подаване на молбата от 4.09.2008 г. съдът бил десеризан по този въпрос и в частта за оценката решението на районния съд било влязло в сила. По така формулирания процесуалноправен въпрос касаторката поддържа основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но такова не е налице, тъй като въпросите за правомощията на въззивния съд са изяснени в ТР № 1/ 2001 г.- т.9, 10 и 19 и изискват той като инстанция по същество да направи собствени изводи по спора, включително и по действителната пазарна цена на имота към момента на извършване на делбата, както е процедирал в случая и въззивният съд.
По касационната жалба на С. Т. относно уважения иск по чл.31, ал.2 ЗС се поставя само процесуалноправния въпрос за разпределяне на доказателствената тежест, без да се обосновава втората предпоставка за допускане на касационното обжалване- чл.280, ал.1, т.3 ГПК. При наличието на ясната разпоредба на чл.127 ГПК / отм./ и трайна съдебна практика по приложението, й следва да се приеме, че и в тази част жалбата не подлежи на разглеждане.
2. По жалбата на А. Т. и А. Т. относно допълнителното и основното решение във връзка с размера на присъденото парично уравнение е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК предвид констатираното противоречие с представените решения на състави на ВКС- р. № 316 от 9.04.1992 г. на І г.о., р. № 221/ 15.04.2002 г. по гр.д. № 677/ 2001 г. на І г.о. и р. № 256/ 28.03.1994 г. по гр.д. № 143/ 94 г. на І г.о. по въпроса за оценката на делбения имот и начина на изчисляване на паричното уравнение. Въпросът има връзка и с правомощията на въззивния съд съгласно разясненията в ТР № 1/ 2001 г.
3. По частната жалба на С. Т. относно определението от 15.04.2009 г. ВКС ще се произнесе след приключване на производството по допуснатата до разглеждане касационна жалба на А. Т. и А. Т. , от което е обусловен и въпросът за съдебните разноски.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на С. В. Д. Т. против решение № 472/ 1.12.2008 г. по гр.д. № 356/ 2006 г. на Софийски градски съд, ІV- д отделение.
ДОПУСКА касационно обжалване на същото решение, както и на допълнително решение № 74 от 9.03.2009 г. по жалбата на А. С. Т. и А. С. Т. в частта относно паричното уравнение.
Указва на касаторите А. Т. и А. Т. да внесат в седемдневен срок от съобщението по сметка на ВКС по 1452, 38 лв. държавна такса за разглеждане на жалбата и да представят в същия срок вносния документ, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
В частта, с която не се допуска касационно обжалване определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва за насрочване след внасяне на държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: