О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 752
София, 21.07.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело № 283/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 288 във вр. с чл.280 ГПК.
С решение № 40 от 25.04.2008 г. по гр.д. № 603/2006 г. на районния съд гр. П. по иск, предявен от И. Ш. К. и С. И. Б. против М. С. Б. е прието за установено на основание чл.97, ал.1 ГПК във вр. с §4б ПЗР ЗСПЗЗ, че ищците са собственици на имот с площ 360 кв.м., в землището на гр. П., м.”С”.
С решение № 630 от 31.10.2008 г. по гр.д. № 691/ 2008 г. на П. окръжен съд решението на районния съд е обезсилено като недопустимо и делото е прекратено.
Срещу решението на въззивния съд е подадена касационна жалба от ищците, които оспорват извода на съда за недопустимост на иска, свързан с данните за воденето на друго дело между същите страни и с идентичен предмет. Молят за отмяна на решението и връщане на делото за разглеждане на спора по същество. Представят изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което обосновават допустимост на касационното обжалване.
Ответницата оспорва жалбата като недопустима, а по същество и неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът по делото е породен от обстоятелството, че ищците са изкупили като ползватели имота, който в същото време е и възстановен на ответницата по реда на ЗСПЗЗ. За да приеме, че искът е недопустим съдът се е позовал на данните, че между същите страни и със същия предмет и искане е водено друго дело, прекратено впоследствие поради отказ от иска /гр.д. № 512/ 2007 г. на П. районен съд, прекратено на основание чл.119 ГПК с определение, влязло в сила на 4.12.2007 г./
Решаващите мотиви на въззивния съд относно допустимостта на производството са свързани с идентичността на делата, поради което в тази насока са развити и доводите по чл.280, ал.1 ГПК. От данните по делото е видно, че както предходното, така и настоящото дело се основават на твърдението на ищеца, че е получил имота за ползване по реда на ПМС № 21/ 63 г. и го изплатил през 1993 г. въз основа на дадената от общината оценка. Според касаторите първото дело е било образувано по иск с правно основание §4а, ал.5 ПЗРЗСПЗЗ, а второто – по §4 б ПЗР ЗСПЗЗ, което изключва идентичност между тях. Съгласно §4а, ал.5 ползвателите / и то само тези, които са построили сграда върху предоставения им имот/ имат право, ако имотът е общинска или държавна земя, която не се възстановява на граждани , да го изкупят след като заплатят чрез общината стойността на земята. Параграф 4б дава право за такова изкупуване на незастроени имоти, които представляват лозя, овощни градини или единствена земеделска земя, като тя се заплаща на собственика чрез общината.
Върховният касационен съд не е имал повод да се произнесе по въпроса дали двата иска са идентични по предмет и може ли лице, което има качеството на ползвател на незастроен имот, заплатило е имота и заявява права по §4а, ал.5, а впоследствие се отказва от този иск, да предяви при същите обстоятелства иск по §4б ПЗР ЗСПЗЗ. Не е формирана практика на ВКС и по приложението на §4а, ал.5 от ПЗР ЗСПЗЗ. По тези съображения следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационната жалба за разглеждане по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба, вх. № 3422/ 18.12.2008 г., подадена от И. Ш. К. от гр. П. против въззивно решение № 630 от 31.10.2008 г. по гр.д. № 691/ 2008 г. на П. окръжен съд.
Указва на касатора да внесе в 7 дневен срок от съобщението държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв. и да представи в същия срок вносния документ, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след внасяне на държавната такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: