О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
София, 22.04.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№5152 по описа за 2008г. на второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №147 от 21.07.08г. по гр.д. №139/08г. на Габровския окръжен съд е оставено в сила решение №21/31.03.08г. по гр.д. №237/07г. на Т. районен съд, с което И. К. И. от гр. Т. е бил осъден да заплати на основание чл.59 от ЗЗД на Е. „А” сумата от 4000лв. /частичен иск/, представляваща обезщетение за лишаване от ползване през периода 01.12.06г. – 22.11.07г. на част от недвижим имот – ПИ №240 от кв. №125 по плана на гр. Т. с площ от 5000 кв.м., за който е отреден УПИ *лимонадена фабрика.
Въззивният съд е приел, че през периода 01.12.06г. – 24.01.07г. ищецът е бил собственик на 4900/5000 ид.части от процесния имот, а през периода 25.01.07г. – 22.11.07г. – на 4061/5000 ид.части. През месеците декември 2006г., януари-април 2007г.; юни 2007г. и октомври 2007г. ответникът е ползвал без основание 300 кв.м. от имота; през м.май 2007г. – 1000 кв.м.; през юли, август, септември и ноември 2007г. – 2000кв.м. Като е съобразил тези данни и заключението на вещото лице за наемната цената на 1 кв.м. от имота през процесния период от време, въззивният съд е приел, че общият размер на дължимото обезщетение възлиза на 8671,69лв., при което частичният иск за сумата от 4000лв. е основателен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от И. К. И.. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивното решение противоречало на практиката на ВКС, свързана с осуетяването на правото на защита и немотивирания отказ на втората инстанция да допусне събиране на доказателства по делото, които са от значение за правилното решаване на правния спор. Не се съдържа обосновка на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът в производството А. В. Б. , в качеството му на Е. „А” не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Част от съдебната практика, на която се е позовал жалбоподателят, не е свързана с поставените от него съществени процесуални въпроси за нарушаване на правото на защита на страната от съда и за събирането на доказателства от въззивната инстанция. Определение №270/07.11.03г. на ВКС, І ГО третира въпроса за допустимостта на иска за разпределение на ползването на общи части на етажна собственост по реда на чл.32 от ЗС; определение №333/25.03.04г. на ІV ГО на ВКС е за съдържанието на понятието „ползи от общата вещ”; а решение №557/26.06.07г. на ВКС, ТК, е за конверсията на недействителния запис на заповед в облигационен договор по чл.240 от ЗЗД. Единствено решение №61/23.02.06г. на І ГО на ВКС разглежда въпроса за възможността да бъде отложено едно дело поради едновременно обективно възпрепятстване на страната и на нейния пълномощник да се явят в съдебно заседание, но в настоящия случай въззивният съд не е действал в противоречие с това изискване на закона и с посоченото съдебно решение. И. К. И. е упълномощил адвокат едва след постановяване на първоинстанционното решение. В проведеното единствено заседание пред въззивната инстанция пълномощникът му се е явил и съдът не е имал основание да отлага делото. Макар и със закъснение, И. също се е явил и е изразил становището си по делото в устните състезания. Съдът не е имал основание да отлага делото поради това, че адвокатът не е могъл да осъществи предварително връзка с клиента си, който е изтърпявал наказание „лишаване от свобода”. От друга страна – всички доказателства, които И. е представил с въззивната си жалба, са били приети от въззивния съд. Другите доказателства, които се представят едва с касационната жалба – че И. не е бил собственик на сграда в процесния имот, не са били своевременно представени и съдът не е могъл да ги съобрази, но те не са от съществено значение за изхода на делото. Без значение е обстоятелството кой е собственик на автосервиза, находящ се в процесния парцел. От значение е това, че тази сграда и най-вече – прилежащата край нея площ е използвана реално от ответника И затова той е осъден да заплати на ищеца обезщетение по чл.59 от ЗС, като е съобразено и обстоятелството, че ищецът не е бил изключителен собственик на терена, а само на идеални части от него и обезщетението е определено съразмерно на тези идеални части.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Конкретният правен спор не съдържа някаква специфика, която да налага разглеждането му от ВКС, тъй като това няма да доведе до развитие на правото.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №147 от 21.07.08г. по гр.д. №139/08г. на Габровския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: