О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
София, 03.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3135 по описа за 2008г. на второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 11.04.08г. по гр.д. №17/08г. на Ш. окръжен съд, постановено при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция, е оставено в сила решение №51 от 29.01.07г. по гр.д. №1853/06г. на Ш. районен съд, с което са били отхвърлени предявените от З. И. В. срещу Т. на Н. Ш. искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението на В. от длъжността „инспектор по приходите” в отдел „Д”, извършено със заповед №347/06.06.06г. на основание „съкращаване на щата” е законно. Налице е реално съкращаване на щата по отношение на 13 щ.бр. от същата длъжност, работодателят е провел подбор по критериите на чл.329 от КТ, при който правилно е прието, че В. е с по-ниски показатели и попада сред кръга на лицата, чиито трудови правоотношения следва да бъдат прекратени. Намерено е за неоснователно твърдението на ищцата, че заповедта за уволнение не е подписана от работодателя и по тази причина не е породила правно действие. Не е възприето възражението и, че заповедта е незаконна, тъй като в нея не е уточнено основанието за прекратяване на трудовото и правоотношение; липсват мотиви, а също и данни за извършения подбор. Не са възприети за основателни и възраженията на ищцата срещу проведения от работодателя подбор. Въззивният съд е изложил мотиви, че професионалната квалификация включва не само степента на притежаваното образование, но и практическите умения, а продължителността на трудовия стаж не е самостоятелен критерий и се преценява като един от показателите за притежаваната квалификация.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена З. В. В нея са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, както и за материална незаконосъобразност на обжалваното решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. В противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ въззивният съд не обсъдил всички относими към правния спор доказателства и не изяснил правилно фактическата обстановка по делото. Липсвали мотиви за това, че отделът, в който е работила жалбоподателката, бил закрит, като функциите на отделните длъжности в него били поети от други съществуващи длъжности. Не били обсъдени данните по ЛТ. на другите служители от Н. , от които се установявало, че имало лица, които незаконосъобразно не били включени в подбора и заели нови длъжности, въпреки че били с по-ниско образование от това на ищцата; не били обсъдени данните, сочещи незаконосъобразно проведен подбор. На следващо място – в противоречие с практиката на ВКС за разпределение на доказателствената тежест по трудови дела, въззивният съд приел, че ищцата следва да представи писмени доказателства, с които разполага само работодателят – за поемане на функции от закритите звена на Н. към новите, както и във връзка със задължителния подбор. Приетото от въззивния съд за приложението на т.10, б.”в” от П. за извършване на съкращаване на щата в Н. било в противоречие с постановени решения на Варненския апелативен съд, действащ като касационна инстанция по подобни дела. По въпроса за размера на обезщетението по чл.344, ал.1, т.3 от КТ въззивното решение противоречало на решение на СГС по сходно дело. И на последно място – повдигнатите въпроси за незаконността на уволнението щели да бъдат от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. С допълнителна молба от 21.01.09г. са посочени и няколко решения на ВКС по трудови дела, които според жалбоподателката съдържат различни разрешения от тези, които е дал въззивният съд в обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При преценка на доказателствата по делото въззивният съд е процедирал в съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./. Всички относими към правния спор доказателства са обсъдени в тяхната взаимна връзка. Обстоятелствата, на които се позовава жалбоподателката, не могат да бъдат изведени от доказателствата по делото и затова липсват в съдебното решение. По-специално – няма данни отделът, в който тя е работила, да е закрит и неговите функции да са поети от други служители. Жалбоподателката е работила в отдел „Д”, който по новото щатно разписание съответства на отдел „К”, в който има същите вътрешни структурни звена, но е с намален числен състав. Това обстоятелство от своя страна означава, че чл.10 б.”в” от П. за извършване на съкращаване на щата в Н. , на който се позовава жалбоподателката, не намира приложение към нейното уволнение, тъй като той регламентира начина на провеждане на подбор при закриване на структурни звена, а такова закриване на отдела на жалбоподателката не е било извършвано. Затова и решението на Варненския апелативен съд, приложено към касационната жалба, което разглежда приложението на чл.10 б.”в” от П. за извършване на съкращаване на щата в Н. не е по идентичен случай и не може да служи като пример за противоречива съдебна практика. На следващо място – въззивният съд е обсъдил относимите писмени доказателства за проведения подбор по чл.329 от КТ и е изложил правни изводи защо по-високото образование на ищцата не задължава работодателя да я предпочете пред другите служители, заемащи същата длъжност, които имат по-ниско по степен образование от нея. Изводът на съда за законосъобразно проведен подбор съответства на данните по делото. Въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по чл.329 от КТ, на която се позовава жалбоподателката и следователно по този материалноправен въпрос също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Правилно, в съответствие с практиката на ВКС по трудови дела, въззивният съд е разпределил и доказателствената тежест. Работодателят е представил доказателства за извършения подбор, което е в негова тежест. В тежест на ищцата пък е да установи твърденията си, че в подбора не са включени всички служители, заемащи еднаква длъжност с нейната, при положение, че те са в други отдели, което предполага, че са с различни трудови функции от нейната. По въпроса за валидността на издадената от работодателя заповед за уволнение въззивното решение не противоречи на посоченото в допълнителната молба решение №2092 по гр.д. №276/2001г. на ВКС, ІІІ ГО, напротив, въззивният съд е приел принципно същото – че заповедта е издадена от работодателя, след като формално изхожда от него, независимо че не е посочено името му. По същия начин са оформени трудовият договор на ищцата и допълнителните споразумения към него, но за тях тя не спори, че не са издадени от работодателя. По въпроса за необходимостта от мотивиране на заповедта за уволнение – жалбоподателката неправилно се позовава на решение №1803 от 18.12.01г. по гр.д. №24/01г. на ВКС, ІІІ ГО, което касае дисциплинарното уволнение и не може механично да се пренесе към проблематиката на уволнение, основано на съкращаване на щата. Не може да послужи като пример за противоречива практика приложеното към жалбата решение на СГС по гр.д. №2912/07г., тъй като то е по въпроса за формирането на базата, от която се определя обезщетението по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ, по който въззивният съд не се е произнесъл с обжалваното решение. Освен това невлезлите в сила решения не могат да бъдат основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. И на последно място – поставените с настоящата касационна жалба материалноправни и процесуалноправни въпроси не са значими от гледна точка на точното приложение на закона и развитието на правото, тъй като те многократно се поставят пред съдилищата и по тях има формирана съдебна практика.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 11.04.08г. по гр.д. №17/08г. на Ш. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: