О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1222
София, 03.11.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1137 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 02.04.2009г. по гр.д. №905/08г. на П. окръжен съд е оставено в сила решение №158/13.02.08г. по гр.д. №1484/06г. на П. районен съд, с което е бил уважен предявеният от държавата срещу С. Д. А., К. П. И. и И. П. И. положителен установителен иск за собственост на недвижим имот №000112 по картата на възстановената собственост на с. И., обл. Пазарджик. След отмяна на допълнителното решение №841 от 29.09.08г. по същото дело, въззивният съд е отменил на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ констативния нотариален акт №37/2002г., издаден в полза на един от ответниците –.
В. съд е приел, че процесният имот №000112 с площ от 2,5 дка е част от бивш имот №000111 по картата на възстановената собственост, с площ от 9,619 дка. Имот № 0* е идентичен с имота описан в АДС №430/1950г., застроен със сгради на “люпилня”, които понастоящем са собственост на ЕТ В. Т. Имот №000112 е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ на ответниците, в качеството им на наследници на И. А. Й. Възстановяването е станало с решение №2В043 от 20.04.2000г. на ПК П. Прието е, че държавата е собственик на целия имот с площ от 9,619 кв.м., включително и спорната част, образуваща имот № 0* на посоченото в АДС основание – ПМС №1470/30.05.50г. Прието е също, че решението за възстановяване на собствеността на ответниците по реда на ЗСПЗЗ е постановено в административно производство, в което ищецът по настоящото дело не е участвал и няма пречка при възникналия спор за собственост, съдът да осъществи върху него косвен съдебен контрол за законосъобразност. Прието е, че от една страна не е установено по категоричен начин наследодателят на ответниците да е бил към момента на образуване на ТКЗС собственик на имот, идентичен с възстановения имот №000112, а от друга страна са били налице пречките на чл.10б от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците С. Д. А., К. П. И. и И. П. И.. В изложението към нея жалбоподателите се позовават на обстоятелството, че решението на ПК П. /сега ОСЗ/ за възстановяване на собствеността върху процесния имот е издадено като последица от влязло в сила съдебно решение по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ – решение по гр.д. №1716/99г. на РС П. Незачитането на това влязло в сила решение в производството по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, в нарушение на чл.220 от ГПК /отм./, сега чл.297 от ГПК, жалбоподателите свързват с основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Не са изложени подробни мотиви за обосновка на тези основания и не е посочена съдебната практика, на която жалбоподателите се позовават. Освен това те считат, че държавата е извършила нарушение на К. за защита на правата на човека /ЕКЗПЧОС/, като първо е възстановила собствеността върху спорния имот, посредством влязлото в сила съдебно решение на П. районен съд, а след това е отрекла правата на възстановените собственици при решаване на спора по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./. Позовават се на съдебната практика на Е. съд по правата на човека, че в тези случаи държавата е длъжна да преустанови неправомерното действие.
Ответникът в производството – държавата, представлявана от м. на регионалното развитие и благоустройството, не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от жалбоподателите въпрос за зачитане на влязлото в сила съдебно решение по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ в последващото производство по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ е един от тези, които обуславят изхода на правния спор по делото. По този въпрос обаче не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с постоянната практика на ВКС, че при възникнал спор за собственост върху земеделска земя, възстановена по реда на ЗСПЗЗ, решаващият съд може да упражни косвен съдебен контрол за законосъобразност, както на решението на поземлената комисия /сега ОСЗ/ за възстановяване на собствеността, така и на съдебното решение, постановено в административното производство по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ – в този смисъл изрично решение №289 от 06.03.81г. по гр.д. №1530/2000г. на ВКС, ІV ГО; решение №605 от 25.06.09г. по гр.д. №6101/07г. на ВКС, ІІІ ГО; решение №606/92.06.09г. по гр.д. №281/08г. на ВКС, ІІІ ГО и др. Същата идея е залегнала в т.4 на ТР №6/10.05.06г. по т.гр.д. №6/05г. на ОСГК на ВКС, която разглежда косвения съдебен контрол върху заповедите и решенията за възстановяване на собствеността по чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., осъществяван в исковото производство по спорове за право на собственост. Следва да се има предвид и това, че в случая държавата, в лицето на гражданския съд, не допуска закононарушение по смисъла на ЕКЗПЧОС, както се поддържа в касационната жалба, тъй като спорът за собственост се разрешава в гражданското производство по чл.108 от ЗС или чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, а не в административното производство по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, ето защо постановеното в административното производство решение за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ не може да бъде противопоставено на действителния собственик.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 02.04.2009г. по гр.д. №905/08г. на П. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: