О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
София, 17.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№337 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
С определение №40 от 21.01.09г. по ч.гр.д. №48/08г. на П. окръжен съд е оставено в сила определението от 26.09.08г. по гр.д. №226/08г. на П. районен съд, с което е оставена без уважение подадената от „А” ООД молба за обезпечение на бъдещ иск срещу Н. И. , Т. Д. , Л. К. , Д. Д. и П. Д. за установяване на собствеността върху УПИ ХVІІІ-4456 от кв.225 по плана на гр. П..
В. съд е приел, че според твърденията в молбата за обезпечение на бъдещия иск, между същите страни има влязло в сила решение по чл.108 от ЗС, с което „А” ООД е осъдено да предаде на посочените по-горе физически лица владението върху същия имот. Ето защо последващ бъдещ иск, който има за предмет установяване на правото на собственост върху същия имот е процесуално недопустим и затова правилно районният съд е отказал да допусне обезпечаването му.
В частната жалба на „А” ООД срещу въззивното определение се поддържа, че предметът на двете дела бил различен – различавали се по основание и петитум.
Ответниците в производството не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Същественият процесуалноправен въпрос, който се поставя в случая е дали силата на пресъдено нещо, формирана с влязло в сила решение по иск с правно основание чл.108 от ЗС, преклудира възможността на страните да водят нов иск за установяване правото на собственост върху същата вещ. Доколкото установяването на правото на собственост е част от ревандикационния иск, решението по чл.108 от ЗС препятства възможността на страните да водят нов установителен иск за същия имот. По този въпрос няма противоречива съдебна практика, въззивният съд не е нарушил практиката на ВКС, нито пък е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №40 от 21.01.09г. по ч.гр.д. №48/08г. на П. окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: