О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 624
София, 05.07.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1609 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 15.07.09г. по гр.д. №613/09г. на Ш. окръжен съд е оставено в сила решение №Т-001/18.07.08г. по гр.д. №2374/07г. на Ш. районен съд и допълнителното решение от 06.02.09г. по същото дело, с които е отхвърлен предявеният от “М” А. гр. Ш. срещу В. К. , действаща като Е. В. К. , иск по чл.108 от ЗС – за установяване собствеността и предаване владението на две сгради с кадастрален № 8* с площ от 296 кв.м. и № 8* с площ от 116 кв.м., попадащи в поземлен имот № 8* по кадастралната карта на гр. Ш..
В. съд е приел, че ищцовото дружество е регистрирано на 04.09.1991г. със 100% държавно участие, след което през 1999г. са продадени 84,65% от акциите му. Спорните сгради са изградени върху терен, който е бил включен в капитала на дружеството още през 1991г., а по силата на приращението сградите също са станали негова собственост от този момент. Ответницата, действаща като едноличен търговец, не е придобила собствеността върху по-голямата сграда на производно основание – договор за лизингова продажба, сключен на 10.03.1994г. с “Б”, въпреки че е изплатила продажната цена и тя е била преведена на ищцовото дружество. Тя обаче е владяла и двете сгради от 1994г. и ги е придобила по давност, като за втората сграда се е снабдила и с нотариален акт по обстоятелствена проверка №111 от 25.08.2005г. Към момента на подаване на исковата молба на 01.03.07г., ищцовото дружество вече не е било собственик на сградите. Затова предявеният от него ревандикационен иск е бил отхвърлен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца “М” А. гр. Ш.. В изложението към нея се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК по въпроса какви са елементите от фактическия състав на давностното владение, упражнявано върху недвижим имот – частна държавна собственост, съответно – пред кого владелецът следва да манифестира трайното си поведение. Поставя се и въпросът може ли владение на държавен имот да се упражнява валидно преди 01.06.1996г. Като пример за противоречива съдебна практика са посочени следните решения на ВС: №773 от 10.11.1986г. по гр.д. №427/86г. на І ГО; № 404 от 16.06.95г. по гр.д. №1904/94г. на ІV ГО; №649/01.07.93г. по гр.д. №477/92г. на І ГО; 1731/68г. на І ГО; 1788/68г. на І ГО и 911/72г. на І ГО.
Ответникът в производството В. К. , действаща като Е. В. К. , не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема следното:
Поставените от жалбоподателя материалноправни въпроси не са определящи изхода на делото и следователно – по тях не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Това е така, тъй като след 01.09.1991г. спорните сгради са включени в имуществото на търговско дружество, те не представляват вече държавна собственост, съгласно ПМС №201/25.10.1993г., което има тълкувателен характер и се отнася и за имущества, предоставени от държавата при преобразуване преди този момент на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество. В този смисъл изрично и разпоредбата на чл.2, ал.4 от приетия впоследствие ЗДС. По отношение на това имущество, което не е вече държавна собственост, няма забрана за придобиване по давност от трети лица и затова въззивният съд е зачел давностното владение на ответницата. Поставените от жалбоподателя въпроси са свързани с възможността да бъде придобит по давност държавен имот, но те не възникват по настоящото дело. Неотносима към спора по делото е и посочената от жалбоподателя практика на ВС. Решение №773 от 10.11.1986г. по гр.д. №427/86г. на І ГО е по приложението на чл.86 от ЗС, в редакцията преди изменението от 1990г., с която се забранява придобиването по давност на вещ социалистическа собственост. Решение № 404 от 16.06.95г. по гр.д. №1904/94г. на ІV ГО се занимава с въпроса как настъпва придобиването по давност на един имот – с изтичането на давностния срок, или едва с позоваване на давността. Това решение не е задължително за съдилищата, тъй като е постановено при действието на ГПК /отм./. По същия въпрос вече има постановено друго решение по чл.290 от ГПК, с което е прието обратното – че последиците на придобивната давност настъпват автоматично с изтичане на давностния срок – решение №176 от 15.03.2010г. по гр.д. №3057/08г. на ІІІ ГО на ВКС. Това решение е задължително, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. по гр.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Обжалваното въззивно решение не влиза в противоречие с тази нова принципна постановка, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос. Решение №649/01.07.93г. по гр.д. №477/92г. на І ГО се занимава с въпроса за придобиване чрез кратката петгодишна давност при добросъвестно владение, който също не се поставя по настоящото дело. Решения 1731/68г. на І ГО; 1788/68г. на І ГО и 911/72г. на І ГО също са неотносими към спора по настоящото дело, защото при тях разрешените въпроси са други – за невъзможността да се придобие по давност идеална част от имот, чрез владение на реална част от него; за забраната съпругът да придобие по давност имот на другия съпруг, както и за възможността кредиторът, чиито права се увреждат от бездействието на длъжника, да упражни правата му и да се позове на придобивна давност.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 15.07.09г. по гр.д. №613/09г. на Ш. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: