О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
София, 07.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1152 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 15.04.09г. по гр.д. №2413/08г. на Софийски градски съд, ІІ-В ГО, е отменено решението от 24.04.08г. по гр.д. №13270/07г. на СРС, 39 с-в и е уважен предявеният положителен установителен иск за собственост – признато е за установено по отношение на ответника П. З. П., че ищцата Р. П. М. е собственик по давност на втория етаж от къща, находяща се в с. Ж., построена в дворно място с площ от 623 кв.м., съставляващо УПИ *, кв.4 по плана на с. Ж..
В. съд е приел, че през 1966г. ответникът П. П. е станал собственик по дарение на дворното място и къщата, в която се намира процесният втори етаж. През 1995-1996г. този етаж бил изграден в груб строеж, но не бил довършен и бил необитаем. Ответникът го предоставил на ищцата /негова дъщеря/ и на съпруга и, като заявил, че етажът е за нея – да го довършат, да направят покрива и да останат там. Докато са извършвани довършителните работи, ищцата и съпругът и живели на първия етаж, а след това се пренесли на втория. През 2000-2001г. отношенията между ответника и съпруга на ищцата се влошили, на няколко пъти ответникът подавал жалби в полицията и прокуратурата, че зет му го бие и се заканва да го убие, като отказва да напусне къщата му. През 2001г. ищцата и съпругът и напуснали втория етаж временно, за период от около 6-7 месеца, но оставили вещите си в него. Етажът стоял заключен и ответникът не установил владение върху него. След този период, двамата се върнали в етажа и продължили да го владеят. Ответникът канел многократно дъщеря си и съпруга и да напуснат втория етаж, но те отказвали да сторят това.
При тези данни въззивният съд приел, че ищцата е придобила по давност собствеността върху втория етаж. Владението е установено през 1995-1996г., със съгласие на собственика, а последващите му покани тя и семейството и да напуснат етажа, включително жалбите му до прокуратурата по повод отказите им, не са в състояние да прекъснат придобивната давност. Посочено е, че давността се прекъсва с изгубване на фактическата власт за повече от 6 месеца, с предявяване и уважаване на иск за собственост, с предприемане на действия по принудително изпълнение или с признание на правото на собственост от владелеца, но не и чрез жалби до полицията и прокуратурата. Обсъдено е и напускането на етажа през 2001г., но съдът е приел, че владението на ищцата и съпруга и не е прекъснато, тъй като вещите им са останали в спорния имот и през това време друг не е живял в него. Прието е също, че към момента на подаване на исковата молба в съда през 2007г., предвиденият в чл.79, ал.1 от ЗС 10 годишен давностен срок е изтекъл.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника. В изложението към нея той се позовава на обстоятелството, че след 2001г. непрекъснато е предупреждавал ищцата и съпруга и да напуснат къщата му, като счита, че по този начин е смутил владението им и е попречил в тяхна полза да тече придобивна давност. Освен това се позовава на упражняваното върху него насилие от съпруга на ищцата и счита, че то опорочава владението на спорния етаж, което следва да бъде спокойно, без насилие. Поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като двете предходни инстанции са постановили противоречиви решения по спора; въззивното решение противоречи на други решения на ВС и ВКС по въпроса за характеристиките на давностното владение, а освен това разрешаването на спора от ВКС ще има значение за развитието на правото по въпроса дали придобивната давност може да бъде свързана с владение, осъществявано по скрит и насилствен начин.
Ответницата в производството Р. М. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а освен това жалбата е неоснователна по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Поставеният материалноправен въпрос за характеристиките на давностното владение действително е от значение за изхода на спора по настоящото дело, но по него не е налице противоречива съдебна практика. На първо място – не е основание за допускане на касационно обжалване противоречието между решението на първата и на втората инстанция по спора, тъй като чл.280, ал.1, т.2 от ГПК има предвид друга хипотеза, при която въззивното решение противоречи поне на едно друго влязло в сила съдебно решение. На следващо място – въззивното решение не противоречи на посочените в жалбата решения на ВС и ВКС. Решение № 649 от 01.07.93г. по гр.д. №477/92 г. на І ГО на ВС подчертава принципната постановка, че за да настъпят последиците на чл.79 от ЗС, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно в продължение на давностния срок, предвиден в закона. Тези изисквания не са нарушени с обжалваното решение и по-специално – изискванията владението да бъде непрекъснато и спокойно. Следва да се има предвид, че давността може да бъде прекъсната с преустановяване на фактическата власт за повече от 6 месеца – чл.81 от ЗС, както и при наличие на някоя от хипотезите на чл.116 от ЗЗД, вр.чл.84 от ЗС. Въззивният съд е посочил, че в случая не е налице нито една от посочените хипотези, тъй като фактическата власт не е била преустановена /вещите на семейството на ищцата са останали в жилището при напускането му през 2001г. и друг не е имал фактическа власт върху него през този период/, а жалбите на ответника до различни органи не са в състояние да прекъснат придобивната давност – такъв ефект може да има само предявяването на иск за собственост, който впоследствие е уважен. Изискването за спокойно владение също е било спазено. Въззивният съд е изложил мотиви, че владението е спокойно, когато не е
установено с насилие. Виждането съответства на съдебната практика по този въпрос. Данните по делото, че впоследствие са се появили разправии между страните, включително и че съпругът на ищцата е нанесъл побой на ответника, по-скоро сочат на влошени лични отношения между тях, а не са израз на поддържане на владението с насилие.
Останалите съдебни решения, на които се е позовал жалбоподателят, разглеждат въпроси, които не възникват или не са проблемни по настоящото дело, ето защо те не могат да служат като пример за противоречива съдебна практика и съответно – като основание за допустимост на касационното обжалване. Решение №776 от 30.11.05г. по гр.д. №523/05г. на ВКС постановява, че когато фактическият състав на придобивната давност се е осъществил по време на брака, имотът се придобива от двамата съпрузи в режим на СИО – постановка, която не влиза в противоречие с обжалваното въззивно решение. Въпросите за промяната на държането във владение и за фактическия състав, от който настъпват последиците на придобивната давност, които са разисквани съответно в решение №238 от 11.04.2000г. по гр.д. №1031/99г. на І ГО и № 649/01.07.93г. по гр.д. №477/92г. на І ГО, не се поставят по настоящото дело, тъй като в случая ищцата и нейният съпруг още в началото са установили върху спорния имот владение за себе си / не е имало период на държане, променено във владение/, а от друга страна в случая не само е изтекъл 10 г. период на владение, но и с предявяването на иска за собственост ищцата се е позовала на придобивната давност.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. По въпроса за придобивната давност и за характеристиките на давностното владение има богата съдебна практика и затова разглеждането на конкретния спор от ВКС няма да внесе нещо ново, което да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 15.04.09г. по гр.д. №2413/08г. на Софийски градски съд, ІІ-В ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: