О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1382
София, 28.12.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1388 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №275 от 27.04.09г. по гр.д. №120/09г. на Софийския окръжен съд е оставено в сила решението от 23.10.08г. по гр.д. №678/07г. на Ботевградския районен съд, с което и бил отхвърлен иск по §4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр.чл.72, ал.1 от ЗС за сумата от 10 000лв.
Въззивният съд е приел, че ищецът е ползвал имот по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху който е извършил подобрения през периода 1968-1996г. Срещу него е бил предявен иск по чл.108 от ЗС от ответниците в настоящото производство, чиято собственост е била възстановена по реда на ЗСПЗЗ. Този иск е уважен и на 24.09.03г. собствениците са въведени във владение на имота от съдия изпълнител.
За да отхвърли иска за подобрения въззивният съд е приел, че той е погасен по давност. Давността започва да тече от датата на смущаване на владението и превръщането му в държане, което е станало с предявяване на иска по чл.108 от ЗС на 03.07.96г. Съответно – петгодишният срок по чл.110 от ЗЗД е изтекъл на 03.07.2001г. Искът за подобрения е предявен на 01.11.07г. – след изтичане на давностния срок.
Касационна жалба срещу това решение е подадена от ищеца. В нея се поддържа, че съдът неправилно е определил началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземането му. Жалбоподателят счита, че е прекъснал погасителната давност на това вземане чрез предявяване на възражение за подобрения и право на задържане в хода на висящия процес по чл.108 от ЗС. След влизане в сила на решението по чл.108 от ЗС, нова погасителна давност започвала да тече от датата 24.09.03г., когато е бил изваден от съдия изпълнител от процесния имот. Спрямо тази дата, искът му за подобрения не бил погасен по давност.
В изложението към жалбата се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване по въпроса за началния момент, от който тече погасителната давност за вземането за подобрения върху чужд имот. Според жалбоподателя, въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС №3/18.11.80г. на ВС, според което давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение, както и от момента, в който владението се превръща в държане. В същия смисъл били и решение №1841/29.09.69г. по гр.д. №787/69г. І ГО и №1416/24.06.69г. по гр.д. №884/69г. на І ГО, според които проведените изпълнителни действия прекъсват погасителната давност за вземането.
Ответниците в производството – М. Г. Х., К. Д. Ю. и Е. Д. Ю. оспорват жалбата. Считат, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване, тъй като посочената практика на ВС е във връзка с погасителната давност на едно съдебно признато вземане и затова е неотносима към процесния случай. Излагат и съображения за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният въпрос за началния момент, от който започва да тече погасителната давност за предявяване на вземане за подобрения по чл.72 от ЗС, действително обуславя изхода на правния спор по делото. По този въпрос обаче въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практика на ВС и по-специално – с т.VІ на ППВС №6/1974г., съгласно която вземането на владелеца, извършил подобрения върху чужд имот, става изискуемо и погасителната давност за него започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или най-късно от деня, когато владението бъде смутено от собственика по исков ред, обикновено чрез предявяване на ревандикационен иск. В случая е налице условието на чл.116, б.”б” от ЗЗД, тъй като срещу жалбоподателя е бил предявен иск по чл.108 от ЗС и от този момент е започнала да тече погасителната давност за предявяване на вземането му по чл.72 от ЗС. Тази давност не е била прекъсната с предявеното от него възражение за прихващане, тъй като то не е било разгледано от съда и съответно – не е било уважено. Практиката, на която се е позовал жалбоподателят, касае друга хипотеза на прекъсване на давността – чл.116, б.”в” от ЗЗД, според която давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Както правилно са посочили ответниците по жалбата, тази хипотеза касае погасителната давност при съдебно признати вземания, а настоящият случай не е такъв, тъй като вземането на ищеца не е било признато от съда. Ето защо посочената практика е неотносима към настоящия спор и не може въз основа на нея да се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №275 от 27.04.09г. по гр.д. №120/09г. на Софийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: