О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
София, 31.05.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2035 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 16.09.09г. по гр.д. №209/08г. на Д. окръжен съд е потвърдено решение №44 от 20.06.08г. по гр.д. №66/06г. на Т. районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от З. „К” – в ликвидация срещу „А” Е. гр. С. иск по чл.108 от ЗС за собственост на складова база, две ремонтни работилници, два навеса и столова с кухня, находящи се в гр. Т..
В. съд е приел, че ищецът е загубил правото на собственост върху процесните имоти, след като те са били изнесени на публична продан и възложени на взискателя „А” Е. с влязло в сила възлагателно постановление от 28.11.2003г. на Т. районен съд. Приети са за неоснователни доводите на ищеца, че това възлагателно постановление не е произвело правно действие, след като е постановено при висящ спор за подведомственост по чл.11 от ГПК /отм./, разрешен с определение №239 от 31.05.05г. по ч.гр.д. №206/2005г. на ВКС, ТК, с което изпълнителното дело е изпратено по компетентност на публичния изпълнител при РД „А” гр. В., отдел „П” гр. Д.. Решаващо се е оказало обстоятелството, че възлагателното постановление е влязло в сила и се ползва със стабилитет.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца. В изложението към нея се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпросите за правния характер на възлагателното постановление, както и дали е действителна публична продан на недвижими имоти, извършена по правилата за публична продан на движими вещи. Молителят счита, че по тези въпроси не е налице практика на ВКС, което налага разглеждане на конкретното дело от касационната инстанция, освен това са развити доводи, че публичната продан е способ за принудително изпълнение, но само по отношение на длъжника, а между съдия изпълнителя и третото лице-купувач възникват договорни отношения, съответно – съдът може да установи нищожност на този договор при противоречието му с процесуалните правила, предвидени за проданта. Жалбоподателят се позовава и на т.10 от ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, съгласно която касационният съд трябва да извърши служебно проверка за валидността и допустимостта на въззивното решение. Позовава се и на практика на САС, според която публичната продан е недействителна, ако в петдневния срок по чл.380, ал.2 от ГПК /отм./ не е внесена дължимата продажна цена – определение от 10.04.2000г. по ч.гр.д. №162/2000г. на ГК, V с-в, както и на определение №490 от 26.06.01г. по ч.гр.д. №866/01г. на ГК, ІІІ с-в, съгласно което е правомерен отказът да се издаде възлагателно постановление при невнасяне на цената на имота в срока по чл.380, ал.2 от ГПК /отм./.
Ответникът в производството „А” Е. гр. С. оспорва жалбата. Излага подробни доводи в подкрепа на виждането си, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Въпросът за правния характер на възлагателното постановление по чл.384, ал.1 от ГПК, сега чл.496, ал.1 от ГПК, не създава затруднения в съдебната практика. Приема се, че то е властнически акт, издаден от компетентен държавен орган, от който се пораждат гражданскоправни последици. Приема се също, че придобивното основание е деривативно, тъй като правата на купувача при публичната продан са производни от правата на собственика-длъжник, чийто имот е бил изнесен на публична продан – арг. от чл.384, ал.2 от ГПК /отм./, сега чл.496, ал.2 от ГПК. Тази практика съответства на правните норми и не се нуждае от промяна в смисъла, предложен от жалбоподателя – че възлагането има характер на договор между съдебния изпълнител и купувача на публичната продан.
Въпросът дали е валидна публичната продан на недвижим имот, ако е извършена по правилата на публичната продан на движими вещи, не е определящ за изхода на спора по настоящото дело, тъй от една страна това възражение може да се направи само при обжалване на действията на съдебния изпълнител и в случая е преклудирано с влизане в сила на възлагателното постановление, а от друга страна по делото няма данни проданта да е извършена по правилата за движимите вещи. Само от неточното посочване на текста на чл.371 от ГПК /отм./ във възлагателното постановление не може да се прави такъв извод.
Позоваването на т.10 от ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС от жалбоподателя е самоцелно, без твърдения, че въззивното решение е нищожно или недопустимо и ВКС следва да констатира служебно този порок. Не е налице основанието на чл.280, ал.1 т.1 от ГПК по въпроса за валидността и допустимостта на въззивното решение.
И на последно място – въпросът за действителността на проданта при неплащане на продажната цена на имота в срока по чл.380, ал.2 от ГПК /отм./ може да бъде поставен или в производство по обжалване на възлагателното постановление, или по исков път, ако не е имало такова обжалване – чл.384, ал.3 от ГПК. В случая това възражение е преклудирано, тъй като е имало обжалване на възлагателното постановление и това обжалване е оставено от съда без уважение – т.е. възлагането е влязло в сила. Нещо повече – това възражение се прави едва с касационната жалба, което е недопустимо. Въззивният съд не се е произнесъл по този правен въпрос, а и не е бил длъжен да се произнесе по изложените съображения, ето защо този въпрос не може да се поставя като основание за допустимост на касационното обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 16.09.09г. по гр.д. №209/08г. на Д. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: