О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
София, 07.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№315 по описа за 2009г. на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
С определение №746 от 05.03.09г. по ч.гр.д. №308/09г. на Варненския окръжен съд е отменено определение №11310/01.08.08г. по гр.д. №3908/08г. на Варненския районен съд, VІІ с-в, с което е било допуснато обезпечение на искове по чл.31, ал.2 от ЗС, общо за сумата от 5000лв., чрез налагане на възбрана върху недвижим имот – етаж от сграда, състоящ се от входно антре, три стаи, кухня и тоалет.
Въззивният съд е приел, че обезпечението е допуснато по нередовна искова молба, в която не е индивидуализиран напълно имотът, по повод на който е заявен облигационният иск. Независимо от това, обезпечението е неправилно допуснато, тъй като по отношение на единия от исковете – за сумата от 3300лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствена пристройката към втория етаж от жилищната сграда, не са налице данни за вероятната основателност на иска – липсват твърдения и доказателства за самостоятелния статут на тази пристройка, т.е. че тя е приращение към земята и затова е съсобствена. По отношение на втория иск за сумата от 1700лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствено дворно място, съдът е приел, че наложената обезпечителна мярка е неподходяща, тъй като е несъразмерна с обезпечителната нужда.
Частна касационна жалба срещу това определение е подадена от К. С. Д., в полза на която районният съд е допуснал обезпечение на иска. В жалбата са изложени оплаквания срещу извода, че пристройката няма самостоятелен характер, както и срещу извода за несъразмерност на обезпечителната мярка. В изложението по чл.284, ал.3, т.1, вр. чл.274, ал.3 от ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по въпроса за необходимостта от защита на правата на кредитора. Този въпрос е свързан с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като се акцентира на това, че съдът направил неправилни, незаконосъобразни и необосновани изводи.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира частната жалба за допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК определение на въззивния съд.
Тази жалба обаче не следва да бъде допускана до разглеждане по същество от касационната инстанция. На първо място – въпросът, поставен в нея, е твърде общо формулиран и не може да се свърже с конкретната проблематика на обжалваното определение. Необходимостта от защита на правата на кредиторите е ясна, но не тя е централният въпрос, който се поставя в настоящото обезпечително производство. Защитата може да приеме различни форми и да се реализира по реда на различни производства – исково, изпълнително, обезпечително. В обезпечителното производство се поставят специфични въпроси – доколко съдът, при проверката за вероятната основателност на иска, може да навлиза в съществото на правния спор, както и за преценката дали поисканата обезпечителна мярка е подходяща. Тези въпроси не са поставени от жалбоподателя. Но дори те да се извлекат от самата касационна жалба, не е налице другото изискване на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – липсва обосновка защо според частния жалбоподател е налице това основание за допустимост на касационното обжалване. Нещо повече – макар да възпроизвежда текста на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, жалбоподателят подчертава това, че определението е неправилно, което е основание за касационно обжалване, но не и основание за допустимост на касационното обжалване. Следва да се има предвид и това, че по посочените въпроси има съдебна практика, която в преобладаващата си част не е противоречива и не се нуждае от промяна, а освен това преценката за съответствие между исканата обезпечителна мярка и обезпечителната нужда е винаги конкретна. Ето защо произнасянето на ВКС по конкретното дело не би довело до осъществяване на законовата цел – точно прилагане на закона и развитие на правото.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на определение №746 от 05.03.09г. по ч.гр.д. №308/09г. на Варненския окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: