О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
София, 11.02.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3023 по описа за 2008г. на второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 14.05.08г. по гр.д. №286/07г. на Ш. окръжен съд /постановено при условията на чл.235 от ГПК /отм./, след отменително решение от 02.04.07г. по гр.д. №2513/05г. на ВКС, ІV ГО/, след частична отмяна на решение №828 от 27.12.99г. по гр.д. №710/97г. на Ш. районен съд, е бил отхвърлен предявеният от Б. Щ. А. /починал в хода на производството по делото, като на негово място са конституирани наследниците му Я. Б. А., А. Б. Д. и Е. В. А. / срещу “Т” А. гр. Ш.сегашно наименование “Б” А. гр. С./ иск по чл.108 от ЗС за установяване собствеността и предаване владението върху незастроено дворно място с площ от 2075 кв.м., представляващо част от парцел **** кв.337 по плана на гр. Ш..
В. съд е приел, че процесното място е част от бивша нива в местността “О”, собственост на Щ. А. С. През 1949г. 1/3 ид.част от спорното място, съставляващо към този момент парцел **** от кв.267 по плана на гр. Ш., е била одържавена по реда на ЗОЕГПНС от Х. Щ. А. , чийто единствен наследник е бил първоначалният ищец Б. Щ. А. Останалите 2/3 ид.части от мястото са били отчуждени през 1959г. по реда на ЗПИНМ от наследниците на Щ. А. , за предвиденото по плана мероприятие – “П”. Въз основа на данните по единичната и тройна техническа експертиза по делото е прието, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ, бившият парцел **** от кв.267 не е съществувал реално, върху земята след одържавяването е било извършено строителство – плодохранилище с площ от 713 кв.м., магазия от 654 кв.м. и магазин от 67 кв.м., като от свободната площ не може да се обособи самостоятелен парцел, тъй като тя представлява вътрешно пространство между съществуващите сгради и е обслужваща прилежаща площ към тях. От правна страна е прието, че ищците не са собственици на спорния имот, тъй като той не съществува реално в размерите, в които е бил отчужден и не са налице условията на чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността върху отчуждената по реда на ЗОЕГПНС 1/3 ид.част от него, а по отношение на останалите 2/3 ид.части от имота няма данни за протекла административна процедура по ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. за възстановяване на собствеността, а освен това мероприятието, за което имотът е бил отчужден по реда на ЗПИНМ, е било осъществено.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Я. Б. А., А. Б. Д. и Е. В. А. В нея са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, свързани с преценката на доказателствата по делото, както и за нарушения на материалния закон. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК жалбоподателите са посочили само, че са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
С разпореждане на докладчика по настоящото дело производството по касационната жалба е оставено без движение. Дадени са указания да се посочат съществените процесуалноправни или материалноправни въпроси, по които са налице основания за допускане на касационно обжалване, като се уточни към всеки от тях кое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК се поддържа; да се посочи практиката на ВКС, в противоречие с която се е произнесъл въззивният съд, както и да се мотивира с какво произнасянето на ВКС по конкретния правен спор ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
В изпълнение на тези указания по делото са постъпили три молби. В молбата на Я. Б. А. само са формулирани съществените въпроси, по които според касатора е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, без да се обоснове соченото основание. Съществените процесуални въпроси са за начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда, за преценката на събраните доказателства, както и за липсата на отразяване в диспозитива на решението на настъпилото правоприемство по чл.120 от ГПК /отм./. Същественият материалноправен въпрос е може ли имот, който е бил отчужден по ЗОЕГПНС, повторно да бъде отчужден по ЗПИНМ. С молбата на А. Б. Д. само се представят писмени доказателства, включително и съдебни решения, които вече са били представени по делото. В молбата на пълномощника на страните адв. Т се поддържа, че по основния материалноправен въпрос – по кой ред е бил отчужден имота – или ЗПИНМ, въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, без обаче тя да се сочи. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК се свързва с влязлото в сила решение по гр.д. №1232/04г. на Ш. окръжен съд, както и решение №2947/05г. по гр.д. №2274/04г. на ВКС, ІV ГО; решение №289/28.03.94г. по гр.д. №1796/93г. на ВС, ІV ГО и решение №35 от 28.02.95г. по гр.д. №3135/94г. на ІV ГО. За основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК общо се сочи, че разглеждането на конкретния правен спор ще доведе до еднообразното тълкуване на закона и развитието на законодателството.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
По повдигнатите съществени процесуалноправни въпроси не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Процесуалните норми, регламентиращи начина на формиране на вътрешното убеждение на съда и преценката на събраните по делото доказателства са ясни, по приложението им има съдебна практика, която не се нуждае от преосмисляне, ето защо разглеждането на конкретното дело от ВКС няма да допринесе за развитието на правото, още повече, че в случая въззивният съд не е действал в разрез със законните изисквания и съдебната практика. Изводът, че само 1/3 ид.част от процесния имот е отчуждена по ЗОЕГПНС, а останалите 2/3 ид.части са отчуждени по реда на ЗПИНМ е направен след обстойно проследяване както на промените в регулационния статут на имота, така и след обсъждане на конкретните актове, с които е станало отчуждаването. Изяснено е, че от Х. Щ. А. е отчуждена по реда на ЗОЕГПНС само 1/3 ид.част от парцел **** от кв.267 по плана от 1942г., който съвпада с процесния имот, а от другите наследници на Щ. А. – Г. А. и Б. А. са отчуждени по ЗОЕГПНС 2/3 ид.части, но от друг имот – парцели VІІ-7 и ІХ-7 от кв.267. Изяснено е, че останалите 2/3 ид.части от бившия парцел **** от кв.267 са отчуждени по реда на ЗПИНМ. При тези данни въззивният съд обосновано е приел, че част от имота е одържавена по ЗОЕГПНС, а другата част – по ЗПИНМ. Обстоятелството, че липсвали данни за нареждане на компетентния орган за изплащане на сумите, депозирани по сметка на собствениците във връзка с проведеното отчуждаване по ЗПИНМ, не може да доведе до извод, че такова отчуждаване не е осъществено и че целият имот е одържавен по ЗОЕГПНС, тъй като съгласно чл.76 от ППИНМ /отм./, на който се позовават жалбоподателите, плащането на дължимото обезщетение за отчуждените имоти се счита станало с влагане на сумата в БИБ на името на правоимащите, каквото действие в случая е налице. Но дори и да се приеме, че целият имот е бил отчужден по ЗОЕГПНС, както настояват жалбоподателите, след като не са налице условията на чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ по отношение на 1/3 ид.част от спорния имот, то тези условия не са налице и по отношение на останалите 2/3 ид.части.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по процесуалноправния въпрос за точното отразяване на страните по делото в диспозитива на въззивното решение. В случай, че в решението не са посочени правоприемниците на първоначалния ищец, конституирани по реда на чл.120 от ГПК /отм./, е налице основание да се иска поправка на очевидна фактическа грешка, но не и да се търси основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По повдигнатия материалноправен въпрос може ли един и същ имот да бъде отчужден последователно по два различни закона същи закона също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Въпросът не е съществен по конкретното дело, тъй като в случая няма дублиране на отчуждителни производства; по ЗОЕГПНС е отчуждена само 1/3 ид.част от процесния имот, а по ЗПИНМ – останалите 2/3 ид.части. Освен това – сочената от жалбоподателите съдебна практика по никакъв начин не е свързана с поставения от тях материалноправен въпрос, тъй като в съдебните решения се разискват други проблеми. Спорът, разрешен с влязлото в сила решение по гр.д. №1232/04г. на ШОС е бил за принадлежността на правото на собственост върху житна магазия, разположена в бившия парцел **** от кв.267, а впоследствие – парцел **** от кв.337 по плана на гр. Ш. и по това дело съдът изобщо не се е занимавал с въпроса по кой ред е било отчуждено дворното място и съответно – дали е било възстановено и по кой закон. Решение №2947/05г. по гр.д. №2274/04г. на ВКС, ІV ГО разглежда въпроса за необходимостта да се възстанови полученото парично обезщетение, за да настъпи реституцията по ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др.; решение №289/28.03.94г. по гр.д. №1796/93г. на ВС, ІV ГО се занимава с въпроса настъпва ли реституция по чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ и върху надстроения след одържавяване на имота втори етаж от една сграда, а в решение №35 от 28.02.95г. по гр.д. №3135/94г. на ІV ГО се приема, че когато национализираният имот е бил застроен, земята не подлежи на реституция поради обслужващото и значение спрямо постройките – точно както е приел и въззивният съд. В последното решение е посочено още, че част от земята може да се възстанови, ако отговаря на изискванията за обособяване в самостоятелен парцел. В конкретния случай въззивният съд е изследвал и този въпрос, като е приел, че не е настъпила реституция, поради невъзможността за обособяване на парцел **** това разрешение е в унисон с посоченото решение на ВКС. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения материалноправен въпрос, тъй като нормите, които са относими към него са ясни, не се нуждаят от тълкуване и разглеждането на конкретния спор от ВКС няма да допринесе за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 14.05.08г. по гр.д. №286/07г. на Ш. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: