О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1402
София, 30.12.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1343 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №154 от 29.05.09г. по гр.д. №218/09г. на Хасковския окръжен съд е оставено в сила решение №80 от 30.06.08г. по гр.д. №227/06г. на С. районен съд, с което е бил уважен иск по чл.108 от ЗС, предявен от Т. Ц. Ц., М. Т. Ц. и Д. Т. Ц. срещу родителите на първия ищец – Ц. Т. Ц. и М. П. Ц..
В. съд е приел, че с договор за покупко-продажба, оформен с нот.акт №21/74г., ответникът Ц. Т. Ц. е прехвърлил на ищеца-негов син Т. Ц. Ц. собствеността върху първия етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ ХІІІ-1812 в кв.118 по плана на гр. С.. С влязло в сила решение този договор е бил признат за нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.13, ал.3 и ал.7 от СК от 1968г. /отм./, тъй като съпругата на прехвърлителя – М. П. Ц. не е участвала в сделката и не е дала съгласие за нея в изискуемата от закона форма. Със същото решение е бил отхвърлен предявеният от родителите положителен установителен иск за собственост на същия имот, като е прието, че синът им, приобретател по нищожната сделка, и съпругата му В. Ц. са станали собственици на етажа по давност. В настоящото производство, образувано по ревандикационен иск на сина Т. Ц. и неговите деца /в качеството им на наследници на В. Ц. / срещу родителите Ц. Ц. и М. Ц. , е прието, че ищците са станали собственици на спорния имот по силата на изтекла придобивна давност и наследство за вторите двама ищци, а ответниците държат имота без основание и следва да бъдат осъдени да го предадат на ищците. Съдът не е признал на ответниците право на задържане на имота до заплащане стойността на извършените от тях подобрения. Прието е, че подобренията са правени през периода 1974-1976г., когато те са имали качеството на държатели, а не на владелци. В този случай погасителната давност за предявяване на вземането тече от момента на извършване на подобренията и е изтекла към момента на предявяване на възражението в настоящия процес.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата М. В изложението към нея се поддържа, че съдът се е произнесъл по няколко въпроса, по които са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване:
1. Какъв е началният момент, от който за владелеца на чужд имот започва да тече погасителна давност за предявяване на вземането му за извършените подобрения в имота?
2. К. са белезите на владението и държането и какви са средствата за доказване на тяхното наличие в хода на процеса?
3. К. следва да бъде формата и съдържанието на възражението за подобрения в чужд имот и какви са отликите му от насрещния иск за подобрения?
По тези въпроси въззивното решение влизало в противоречие с ППВС №6/74г.; решение №1735/11.11.02г. по гр.д. №2049/01г. на ІV ГО; решение №1246/25.10.93г. по гр.д. №2357/92г. на ІV ГО; решение №1472 от 12.07.04г. по гр.д. №824/03г. на ІV ГО; решение №1796/03.06.96г. по гр.д. №2657/95г. на ІV ГО; решение №807/30.10.98г. по гр.д. №143/98г. на І ГО; решение №590/27.03.98г. по гр.д. №2259/96г. на ІV ГО и ППВС №1/1979г. и ТР №111/1962г. на ОСГК.
Ответниците в производството оспорват касационната жалба. Считат, че не са налице основания за допускането и до разглеждане по същество от ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Първият въпрос, който обуславя изхода на делото в частта по направеното възражение за право на задържане до заплащане на извършените от ответниците подобрения в имота, е за това дали те са имали качеството на добросъвестни владелци или на държатели. Въпросът е съществен, тъй като само добросъвестният владелец се ползва с право на задържане на имота, а от друга страна – в двата случая е различен началният момент, от който тече погасителната давност за вземането за подобрения. По този въпрос обаче въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС и по-специално – на ППВС №6/1974г. и решение №1796/03.06.96г. по гр.д. №2657/95г. на ІV ГО. В тях е направена разлика между владение и държане, която се свежда до това, че владението е упражняване на фактическа власт върху вещта /обективен елемент/, която владелецът държи като своя /субективен елемент/, докато при държането вещта не се държи като своя. В съответствие с приетото в посочените актове на ВС и ВКС, въззивният съд е преценил данните по делото, че ищецът Т е получил владението на процесния имот след прехвърлителната сделка от 1974г. и от този момент повече от 10г. той е упражнявал владение с намерение за своене на имота, като го е придобил по давност. Преценено е, че през същия период родителите му – ответници по ревандикационния иск, са били държатели на имота, които са считали сина си за собственик до момента, в който отношенията им са се влошили – т.е. при тях е липсвал субективният елемент на владението. Тези изводи, освен че кореспондират с доказателствата по делото, а също и с влязлото в сила решение между същите страни, с което е отречено правото на собственост на родителите върху спорния имот /решение №1147/18.06.03г. по гр.д. №910/02г. на ІV ГО на ВКС/, са в съответствие с посочената от жалбоподателката практика на ВС и ВКС, свързана с разграничаването на владението от държането. Ето защо по този въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По обусловения въпрос – за началния момент, от който тече погасителната давност за предявяване на вземането за подобрения, въззивното решение също не противоречи на практиката на ВС и ВКС. Посочената от жалбоподателката съдебна практика – ППВС №6/74г. и решение №1735/11.11.02г. по гр.д. №2049/01г. на ІV ГО третира въпроса за началния момент на погасителната давност на вземането на добросъвестния или недобросъвестния владелец за извършените от него подобрения. Тази практика е неотносима към настоящия случай, тъй като вече беше изяснено, че ответниците не са имали качеството на владелци, а на държатели на спорния имот. За тях важи друг начален момент на погасителната давност – от момента на извършваето на подобренията, както е приел и въззивният съд. Това разрешение е в съответствие с практиката на ВС и ВКС по този въпрос.
Третият въпрос е за начина на предявяване на вземането за подобрения при висящ процес за собственост – чрез насрещен иск или чрез възражение. Този въпрос не обуславя изхода на делото. Той би имал значение само ако ответниците са имали качеството на добросъвестни или недобросъвестни владелци на имота, а както бе посочено по-горе, те нямат това качество. Ето защо посочената от жалбоподателката практика по този въпрос – ТР №111/1962г. на ОСГК на ВС; решение №1246/25.10.93г. по гр.д. №2357/92г. на ІV ГО и решение №1472 от 12.07.04г. по гр.д. №824/03г. на ІV ГО не е относима към спора по настоящото дело и съответно – не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Неотносими към спора са и ППВС №1/79г.; решение решение №807/30.10.98г. по гр.д. №143/98г. на І ГО и решение №590/27.03.98г. по гр.д. №2259/96г. на ІV ГО и ППВС №1/1979г. Постановление №1/79г. третира общо въпросите на неоснователното обогатяване и няма пряко приложение при спорове за подобрения в чужд имот, тъй като тези специални въпроси са разисквани в ППВС №6/74г. Решение 807/1998г. е за съвсем различна хипотеза – дали надареният може да се позовава на придобивна давност по отношение на дарения имот, за който е образувано производство за намаляване на дарението и възстановяване на запазената част от наследството. Решение №590/98г. пък разглежда въпроса дали нищожната сделка може да бъде основание за добросъвестно владение. Този въпрос не стои по делото, тъй като въззивният съд е приел, че е изтекла 10 г. давност за придобиване на собствеността от ищеца Т. Ц. и съпругата му – т.е. прието е недобросъвестно владение, придобито от нищожната сделка. Ето защо въззивното решение не противоречи на посоченото решение на ВКС.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №154 от 29.05.09г. по гр.д. №218/09г. на Хасковския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: