О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 07.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1334 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №190 от 17.03.09г. по гр.д. №873/08г. на Софийския окръжен съд е оставено в сила решението от 21.05.08г. по гр.д. №206/07г. на Ботевградския районен съд, с което е бил отхвърлен иск за делба на дворно място, съставляващо УПИ ХХІІ-1344 от кв.103 по плана на гр. Б. и построените върху него полумасивна жилищна сграда и сайвант.
Въззивният съд е приел, че ищците, в качеството си на наследници на П. Х. И. – един от четиримата синове на общата наследодателка Г, не са съсобственици на процесния имот, тъй като той е бил придобит по давност от синовете от втория и брак – С. П. И. и М. П. И.
Прието е, че процесното място е било част от един по-голям имот, собственост на П. И. М. – втори съпруг на общата наследодателка. Приживе той го разделил между синовете на съпругата си, като синовете от първия и брак – П. И. и П. И. завладяли южния парцел, а синовете от втория брак С. И. и М. И. – северния. В северния парцел ****ико И. си построил двуетажна масивна жилищна сграда, като преди това, през 1954г., се снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка за част от мястото с площ от 375 кв.м. Стефан И. продължил да живее с майка си в старата жилищна сграда, намираща се в същия парцел, а след нейната смърт останал със синовете си в същата жилищна сграда. Впоследствие тази жилищна сграда била съборена и в мястото останала само двуетажната сграда на М. И. През 2000г. наследниците на М. И. – ответници в настоящото производство, се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка за двуетажната жилищна сграда, която е част от предмета на настоящото производство.
При тези данни въззивният съд е приел, че общата наследодателка Г не е станала собственик на процесния имот и синовете и от първия брак, в частност – ищците, не могат да черпят от нея право на собственост върху имота. Още през 1954г. синовете от втория брак на Г. И. са станали собственици на имота по силата на изтекла в тяхна полза 10 годишна придобивна давност.
Касационна жалба срещу това решение са подали ищците. В нея те настояват, че общата наследодателка Г е станала собственик на 1/3 ид.част от процесния имот по наследство от съпруга си П. И. М. По делото нямало доказателства да е била извършвана приживна делба, а освен това Г. М. владяла процесния имот заедно със синовете си от втория брак – т.е. те не са установили самостоятелно владение върху него. В изложението към жалбата се поддържа, че по въпроса за давностното владение въззивното решение противоречало на практиката на ВКС и по-специално – на решение № 508 от 29.07.03г. по гр.д. №740/02г. на І ГО и решение №216 от 05.04.02г. по гр.д. №657/01г. на І ГО, които разискват въпроса за придобиване по давност на съсобствен недвижим имот /необходимостта да се отблъсне владението на останалите съсобственици/, както и на решение №636 от 04.12.03г. по гр.д. №144/03г. на І ГО, което подчертава необходимостта да се проведе пълно и пряко доказване на елементите от фактическия състав на чл.79 от ЗС.
Ответниците в производството оспорват жалбата. Считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Един от обуславящите изхода на спора въпроси е могат ли ищците да черпят права върху процесния имот от общата наследодателка Г. О. отговор на въззивния съд по този въпрос не влиза в противоречие с посочената от жалбоподателите практика на ВКС. За да приеме, че Г. И. не е станала собственик на идеална част от имота по силата на наследяване от втория си съпруг П, въззивният съд се е позовал на всички данни по делото, които сочат, че синовете и от втория брак са го завладели и са го придобили по давност. Обсъдени са не само гласните доказателства по този въпрос, но и писмените и по-специално – обстоятелството, че в разписния лист по плана от 1961г. имот пл. №1498 /южната част от имота на П. М. / се води на името на синовете на Г. И. от първия и брак – П. и П. Х. , а имот пл. №1344 /северната част от имота на П. М. / – на синовете от втория и брак М. П. и С. П. Обсъдени са и данните, че наследниците на П. Х. И. са се снабдили през 1974г. и 1987г. с нотариални актове за собственост по наследство и давност на имот пл. №1498, а през 1997г. са прехвърлили собствеността му на трето лице. Изводът, че братята от първия и братята от втория брак на Г. И. са завладяли за себе си и са придобили по давност различни части от имота на П. М. и това е станало по негова воля, е обоснован и е в съгласие с посочената от жалбоподателите съдебна практика. От една страна са доказани при пълно и пряко доказване елементите от фактическия състав на придобивната давност, а от друга страна – в конкретния случай е имало общо съгласие в семейството по какъв начин братята да разпределят между себе си имота на П. М. и затова не е имало нужда след смъртта на майката синовете от втория и брак да отблъскват владението на синовете от първия брак.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №190 от 17.03.09г. по гр.д. №873/08г. на Софийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: