О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 630
София, 06.07.2010 год..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2020 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №153 от 08.10.2009г. по гр.д. №288/09г. на Я. окръжен съд е потвърдено решение №390 от 12.06.09г. по гр.д. №1988/08г. на Я. районен съд, в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от Д. Б. и Т. Б. , действащ като ЕТ “Т”, срещу община Я. положителен установителен иск по чл.чл.124, ал.1 от ГПК – за установяване на собствеността върху павилион – магазин “П”, находящ се на К. пазар гр. Я., както и в частта, с която е било прекратено като недопустимо производството по отрицателния установителен иск – че община Я. не е собственик на въпросния павилион.
Въззивният съд е приел, че спорният павилион е отнет от ЗПК “Т” с. Т. в полза на държавата с НП №177/14.09.1992г. на кмета на община Я.. С. отнемането, ищецът Т, действащ като ЕТ “Т”, по време на брака си с втората ищца, е закупил павилиона от ЗК Т. , за което е съставен договор от 06.09.1993г. Тъй като кооперацията не е била собственик на вещта към момента на продажбата, тя не е могла да прехвърли права, каквито няма и затова ищците не са придобили собствеността върху този павилион. Възражението на ищците за нищожност на НП №177/14.09.1992г. е прието за неоснователно, предвид влязлото в сила решение по гр.д. №622/02г. на ЯРС между същите страни, с което е бил отхвърлен иск по чл.97, ал.3 от ГПК /отм./ за установяване на обстоятелството, че наказателното постановление е неистински документ. Въззивният съд е приел, че това решение се ползва със сила на пресъдено нещо, която следва да се зачете и в настоящия процес, още повече, че доводите на ищците за нищожност на това НП изцяло се покриват с твърденията им по иска с правно основание чл.97, ал.3 от ГПК /отм./. По отрицателния установителен иск е прието, че ищците нямат правен интерес от предявяването му, тъй като решението по него не би се отразило в правната сфера на ищците.
Касационна жалба срещу въззивното решение са подали ищците. В нея те се позовават на различния предмет на спора по гр.д. №622/02г. на ЯРС спрямо възражението за нищожност на наказателното постановление, направено в настоящия процес. Освен това считат, че спорът за валидността на наказателното постановление и произтичащите от този административен акт права на държавата обосновават правния им интерес и от отрицателния установителен иск.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, неправилно квалифицирано по т.1, по процесуалноправния въпрос за обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо. Касаторите се позовават на противоречие между въззивното решение и практиката на ВС – решение №430 от 23.05.85г. на ІІ ГО, решение №816/21.09.97г. по гр.д. №884/96г. на І ГО; решение №57 по гр.д. №561/81г. на І ГО и решение №52 по гр.д. №43/72г. на ОСГК, в които са разгледани различни хипотези на допустимост на искове, при наличие на влезли преди това в сила съдебни решения. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса дали с цитираното наказателно постановление, издадено от кмета на общината, се постига отчуждителен ефект в полза на държавата. Не се поставя правен въпрос по чл.280, ал.1 от ГПК по отрицателния установителен иск, само се повтаря доводът, изтъкнат в касационната жалба, че такъв интерес е налице, при наличието на спор за валидността на наказателното постановление.
Ответникът в производството община Я. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта по положителния установителен иск по процесуалноправния въпрос кога съдът може да се позовава на формираната сила на пресъдено нещо по един спор. Въпросът е обуславящ изхода на конкретното дело, в случай, че производството по него се окаже допустимо, тъй като от отговора му зависи дали възражението за нищожност на НП №177/14.09.1992г., от което черпи права ответникът, може да се отклони с мотив за разрешаване на този спор с влязло в сила решение в друг процес по чл.97, ал.3 от ГПК /отм./ за установяване неистинност на наказателното постановление – гр.д. №622/2002г. на ЯРС. Представените от жалбоподателя решения, съпоставени с въззивното, сочат на противоречива практика по този въпрос.
В съответствие с правомощията на ВКС да допуска касационно обжалване на въззивното решение по въпрос, който не е поставен от жалбоподателя, но е свързан с допустимостта на въззивното решение – т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав приема, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и по въпроса има ли идентичност между две дела, ако са с еднакъв предмет – правото на собственост върху недвижим имот, но по едното от тях страната участва в качеството си на едноличен търговец, а в другото – само като физическо лице, както и когато по второто дело се правят възражения, преклудирани в производството по първото дело. Въпросът се поставя с оглед преценката на въззивния съд за допустимостта на разглеждания от него иск, предвид влязлото в сила решение по гр.д. №184/2001г. на Я. районен съд. По този въпрос няма установена трайна съдебна практика и разглеждането му от ВКС ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №153 от 08.10.2009г. по гр.д. №288/09г. на Я. окръжен съд в частта по предявения положителен установителен иск за собственост.
Указва на жалбоподателите да внесат в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв., в противен случай жалбата им ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: