О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София, 25.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3958 по описа за 2008г. на второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 12.02.08г. по гр.д. №397/07г. на М. окръжен съд, след частична отмяна на решението от 16.10.07г. по гр.д. №485/06г. на М. районен съд, е било признато за установено на основание чл.254 от ГПК /отм./ по отношение на П. З. И., че Е. П. Г. и Р. А. Г. не му дължат сума над 151,90лв. като главница по договор за заем от 11.04.03г.; сума от 4083,60лв. – лихва по същия договор и 122,50лв. разноски за снабдяване с изпълнителен лист. Обезсилен е изпълнителният лист, издаден по ч.гр.д. №236/05г. на МРС за всички посочени в него суми, с изключение на сумата от 151,90лв. – неплатената част от главницата по договора за заем.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са сключили на 11.04.03г. договор, с който П. З. И. е дал в заем на Е. П. Г. и Р. А. Г. сумата от 2000лв. със срок за погасяване два месеца, считано от сключване на договора, при месечна лихва в размер на 6%, със срок на заплащане на лихвата до 11-то число на текущия месец.говорено е, че при забава, заемателите дължат на заемодателя неустойка в размер на 6% върху дължимите суми. На 03.05.03г. съдът е издал изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание за сумите от 2000лв. главница; 4083,60лв. лихви за периода 11.04.03г. – 14.04.05г., както и 122,50лв. разноски за производството по снабдяване с изпълнителния лист. На 03.08.2003г. заемателят Г. е изплатил на заемодателя сумата от 500лв. – лихви по договора за заем, а на 18.07.05г. – още 1845лв.
При тези данни съдът е приел от правна страна, че заемателите са дължали по договора главница от 2000лв., договорна лихва с възнаградителен характер в размер общо на 240лв. /по 6% месечно за срока на договора/, както и неустойка в размер на 134,40лв. Дължали са и разноските за снабдяване с изпълнителен лист – 122,50лв. Тези суми са изплатени с двете плащания от 03.08.03г. и 18.07.05г., с изключение на част от главницата – 151,90лв. и затова с изключение на нея са недължими към момента на постановяване на въззивното решение. Прието е, че неустойката за забава е уговорена като еднократна сума, а не като месечна неустойка.
Касационна жалба срещу това решение е подадена от К. И. Б. В нея той е изложил оплаквания, че съдът недопустимо се е произнесъл по въпроса за дължимостта на неустойката, извън основанието на предявения иск, което се ограничава единствено с твърдението, че договорената от страните лихва надхвърля нормативно определения размер. Освен това съдът неправилно приел, че разноските по снабдяване с изпълнителен лист са недължими, тъй като са погасени чрез плащане. Неправилно е отчетено и извършеното след снабдяване с изпълнителния лист плащане на сумата от 1845лв., тъй като тя е била дължима към момента на издаването му. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК жалбоподателят е посочил, че въззивният съд се е произнесъл по един процесуалноправен и два материалноправни въпроса, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос се свежда до това може ли съдът да се произнася по незаявени с исковата молба основания. По този въпрос има създадени ясни правила – чл.209, ал.1, изр.3 от ГПК /отм./, аналогичен на чл.270, ал.3, изр.3 от действащия ГПК, а освен това е формирана многобройна и непротиворечива практика, поради което разглеждането на конкретното дело не би могло да внесе нещо ново за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая въззивният съд е процедирал в съответствие с тези правила, като се е произнесъл по предявения иск. Предмет на иска е недължимостта на сумите, за които е бил издаден изпълнителен лист. Сумата от 134,40лв. – неустойка по договора за заем е включена в изпълнителния лист и съответно – в искането да се признае от съда по реда на чл.254 от ГПК /отм./, че е недължима. Не следва да се смесват доводите в исковата молба за недължимост на сумите – напр. доводът за недължимост на лихва над определен размер поради това, че надхвърля нормативно определения размер, с основанието на предявения иск. Основанието на иска са твърденията, от които се извлича спорното мятериално право – в случая – твърденията за недължимост на сумите по изпълнителния лист. Въззивният съд се е произнесъл по тези твърдения и не е излязъл извън предмета на делото, в съответствие с изискванията на процесуалните правила.
Съществените материалноправни въпроси по делото според жалбоподателя са два – могат ли разноските по снабдяване с изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание да бъдат предмет на иска по чл.254 от ГПК /отм./ и може ли извършените от длъжника плащания след издаването на изпълнителния лист да бъдат отчетени от съда в това производство. Въпросите са съществени по конкретното дело, тъй като са обусловили крайния резултат на спора. По тях обаче не следва да се допуска касационно обжалване по същите съображения – налице са ясни правила, които уреждат тези въпроси, те не се нуждаят от тълкуване, нито пък от преосмисляне на съдебната практика по тях. Искът по чл.254 от ГПК /отм./ е отрицателен установителен иск, с който длъжникът по издаден на несъдебно изпълнително основание изпълнителен лист се стреми да установи спрямо взискателя, че не дължи сумите по него. В съдебното производство съдът е длъжен на основание чл.188, ал.3 от ГПК /отм./ да вземе предвид не само фактите, настъпили преди предявяване на иска, но и тези, които са настъпили в рамките на висящия процес, щом са от значение за спорното право. Освен това – съдът следва да се произнесе по всички възражения на длъжника, които се основават на факти, настъпили преди приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, тъй като възраженията, основани на тези факти, се преклудират от силата на пресъдено нещо на съдебното решение и не могат да бъдат предявени в нов процес. В случая такъв факт е именно плащането на сумата от 1845лв., което, макар и да е извършено след снабдяването с изпълнетелен лист, е от значение за спорното право и следва да бъде преценено от съда в производството по чл.254 от ГПК. Същото важи и за разноските по снабдяването с изпълнителен лист. Произнасянето на съда по този въпрос е в съответствие с чл.76, ал.2 от ЗЗД и съдебната практика по този текст. Разглеждането на делото от касационната инстанция по тези въпроси няма да допринесе за развитието на парвото, поради което не следва на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12.02.08г. по гр.д. №397/07г. на М. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: