О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София, 13.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№737 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.2, пр.1, вр.чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. С определение от 28.09.09г. по в.гр.д. №8473/09г. на Софийски градски съд, АК, ІІ-в с-в, е оставена без уважение повторната молба на ищцата П. Д. М. за допускане на обезпечение на предявения от нея положителен установителен иск за собственост на апартамент в гр. С., чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на изпълнението, насочено върху същия недвижим имот, ипотекиран от ответницата С за обезпечаване на парично вземане на „К” ЕООД – взискател в изпълнителното производство. Въззивният съд е приел, че не са налице убедителни писмени доказателства за вероятната основателност на иска; не е налице обезпечителна нужда, тъй като провеждането на принудителното изпълнение няма да затрудни ищцата или да я възпрепятства при реализацията на правата и по едно евентуално решение в нейна полза, а освен това исканата обезпечителна мярка е неподходяща, тъй като с нея биха се засегнали правата на взискателя в изпълнителното производство, който не е страна по спора за собственост.
Частна жалба срещу това определение е подадена от молителката. В нея се поддържа, че е налице обезпечителна нужда, тъй като при извършване на публична продан на процесния апартамент формално собствеността би преминала в трето лице и по този начин за нея ще се създадат затруднения, ако бъде призната за собственик на този апартамент.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира частната жалба за допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол преграждащо разпореждане на въззивния съд.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да бъде допуснато обезпечение на един иск, съдът преценява дали е налице обезпечителна нужда и дали исканата мярка е подходяща. Наличието на доказателства за вероятната основателност на иска е само помощен критерий, от който зависи дали обезпечението ще бъде допуснато след внасяне на гаранция или без гаранция.
Обезпечителната нужда и видът на мярката се преценяват винаги конкретно, с оглед вида на предявения иск. В настоящия случай предявеният от молителката положителен установителен иск за собственост не е пряко свързан с изпълнителния процес, насочен срещу спорния апартамент, т.е. този иск не представлява форма на защита на третото лице, чиито права са засегнати от изпълнението – чл.440 от ГПК. Само в последния случай чрез обезпечението би могла да се постигне реална защита на правата на ищеца, като се избегне публичната продан на имота и въвода във владение по реда на чл.498 от ГПК, които без обезпечителната мярка биха могли да настъпят в хода на висящия спор за собственост. Само в този случай, при уважаването на иска по чл.440 от ГПК, ще настъпи условието на чл.433, ал.1, т.7 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, която е и непосредствената цел на защитата на третото лице, чието имуществено право е засегнато от изпълнението.
В настоящия случай е предявен обикновен положителен установителен иск между две лица, които са в спор за собствеността на една вещ. Обстоятелството, че тази вещ е ипотекирана от ответницата и върху нея е насочено принудително изпълнение не дава основание да се иска като обезпечителна мярка спиране на изпълнението. Това е така, тъй като дори да бъде уважен предявеният иск за собственост, това по никакъв начин няма да рефлектира в изпълнителното производство, след като решението няма да има сила на пресъдено нещо спрямо взискателя. Съответно – съдебният изпълнител няма да има основание да прекрати принудителната продан, дори при наличието на това позитивно решение. Ето защо не само че исканата обезпечителна мярка не е подходяща, след като няма да даде реална защита на правата на ищеца, но и липсва обезпечителна нужда, защото спирането на изпълнението по никакъв начин не рефлектира в отношенията между ищцата и ответницата, съответно – отказът да се спре изпълнението няма да повлияе на силата на пресъдено нещо, която би се създала между тях при уважаване на предявения иск. Ето защо отказът на въззивния съд да допусне исканото обезпечение е правилен и следва да бъде оставен в сила.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 28.09.09г. по в.гр.д. №8473/09г. на Софийски градски съд, АК, ІІ-в с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: