О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
София, 15.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1527 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №1085 от 12.06.09г. по гр.д. №1672/08г. на Пловдивския окръжен съд е оставено в сила решение №18 от 12.02.08г. по гр.д. №2437/07г. на Пловдивския районен съд, с което е била допусната съдебна делба на апартамент в гр. П., ул.”Н” №17, вх. А, ет.2, ап.2, между П. Б. Ф. и И. И. И. , при равни квоти.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи. Първият бракоразводен процес между тях е започнал през 1982г., но по тяхно искане съдът с определение от 11.05.1983г. е обезсилил постановеното решение на основание чл.195, ал.1 от ГПК /отм./ и е прекратил производството по делото. На 19.08.1985г. двамата са закупили процесния апартамент, изцяло със заем, отпуснат на тяхно име. През 2001г. са започнали нов бракоразводен процес, който е приключил с решение за развод, влязло в сила на 31.01.2007г.
След обсъждане на събраните по делото гласни доказателства съдът е приел, че при закупуване на жилището страните не са били във фактическа раздяла. За да обоснове извода за възникване на съпружеска имуществена общност върху това жилище, съдът се е позовал на обстоятелството, че то е придобито по време на брака, със средства, за които съпрузите отговарят солидарно – чл.25, ал.2 от СК /отм./, а изплащането на заема със средства на мъжа води само до облигационни отношения между тях. Като допълнителен аргумент е посочено обстоятелството, че в договора за закупуване на апартамента участват и двамата съпрузи.
Касационна жалба срещу това решение е подадена от И. И. И. , чрез адв. Н. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК са развити само оплаквания за неправилност на съдебното решение. Жалбоподателят счита, че липсва цялостен анализ на събраните доказателства, а освен това изводът на съда, че апартаментът е закупен по време, в което съпрузите не са били във фактическа раздяла, е необоснован. Развит е и довод, че от общото задължение по кредита в размер на 10299лв., от заплатата му са удържани 7970лв., а бившата му съпруга по никакъв начин не е участвала в изплащането на остатъка. Жалбоподателят не е формулирал правния въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, по който се е произнесъл въззивния съд и по който иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, нито пък е мотивирал с какво разглеждането на спора от ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът в производството П. Б. Ф. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането и до разглеждане по същество от ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Касационно обжалване се допуска само по определени правни въпроси, по които въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС; по които има противоречива съдебна практика или които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Тези правни въпроси трябва да бъдат посочени в изложението към касационната жалба, като ВКС няма правомощието сам да ги определя, а може само да ги уточни или конкретизира. Въпросите не следва да бъдат свързани с преценката на доказателствата от въззивния съд и приетото от него като фактическа обстановка, тъй като целта на касационното производство е да даде отговор на правни въпроси, а не да се занимава за трети път с фактите по делото. Конкретно основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК възниква тогава, когато при неясни или противоречиви правни норми няма формирана съдебна практика по прилагането им, или когато следва да се внесе промяна в установената практика, ако тя е неправилна или са се променили обществените условия, при които е създадена и се налага осъвременяването и.
В настоящия случай нито е формулиран правният въпрос, по който жалбоподателят иска допускане на касационно обжалване, нито пък е посочено с какво разглеждането на конкретното дело ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложените в жалбата и в изложението към нея оплаквания са свързани с възприемането на фактите по делото от въззивния съд, тези оплаквания съставляват касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК за неправилност на решението и не могат да бъдат разгледани в настоящия етап на производството, което се занимава с основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1085 от 12.06.09г. по гр.д. №1672/08г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: