О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
София, 05.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4223 по описа за 2008г. на второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №1195 от 14.07.08г. по гр.д. №1551/08г. на Пловдивския окръжен съд е оставено в сила решение от 04.04.08г. по гр.д. №3448/07г. на Пловдивския районен съд, с което са били отхвърлени предявените от „П” ООД гр. К. срещу „EVN Б. Е. ” АД искове по чл.59 от ЗЗД – за заплащане на сумите от 1408лв. и 941лв., с които ответникът неоснователно се е обогатил, ползвайки през периода 15.07.2002г. – 31.12.2002г. части от два имота на ищеца, а именно – магазин №22, построен в имот пл. №3254 в кв.80 по плана на гр. К., в който има вграден трафопост, както и УПИ * от кв.120 по плана на гр. К., върху който е построен трафопост №2 със застроена площ от 75 кв.м.
Въззивният съд е приел, че ищецът не е установил правото си на собственост върху УПИ * от кв.120 по плана на гр. К., върху който е изграден трафопост със застроена площ от 75 кв.м. Като доказателство за собствеността е представен констативен нотариален акт, който е оспорен от ответника и ищецът не е ангажирал други доказателства, в подкрепа на твърденията си, че е собственик на имота. Независимо от това, двата иска са неоснователни, тъй като през процесния период е действал ЗЕЕЕ /отм./ и съгласно чл.60 от този закон, вр.§7 от ПЗР на ЗЕЕЕ, около съществуващите енергийни обекти, каквито са процесните трафопостове, се създават по силата на закона сервитутни зони, за които енергийното предприятие не дължи обезщетение на собственика на земята. Направен е извод, че по силата на закона ответникът има право да държи свои съоръжения в имотите на ищеца, това държане не е без основание и съответно – не се дължи обезщетение по чл.59 от ЗЗД
Касационна жалба срещу това решение е подадена от „П” ООД. В нея се поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. ВКС следвало да се произнесе по въпросите доколко е допустимо със ЗЕЕЕ /отм./ да се ограничава конституционното право на собственост, а също – докъде се простират сервитутните права на енергопреносните дружества и доколко е допустимо те да ограничават правото на собственост на другите правни субекти.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност, който е действал през процесния период, се съдържат ясни правила, уреждащи отношенията между енергийните предприятия от една страна и от друга – собствениците на недвижими имоти, върху които са разположени енергийни обекти. Тези правила не се нуждаят от тълкуване, по тях има установена съдебна практика, на която се позовава и касаторът и тя не се нуждае от промяна. Със ЗЕЕЕ са създадени предпоставки за това държавната собственост върху енергийните обекти, установена с чл.2, ал.1 от предшестващия Закон за електростопанството от 1975г./отм./, да премине в собственост на енергийните предприятия. Съгласно §67, ал.9 от ПЗР на ЗЕЕЕ от 2001г., при приватизация на обекти, на чиято територия има изградени енергийни обекти, последните не се включват в предмета на приватизацията, ако чрез тях се снабдява повече от един потребител. Идеята е енергийните обекти да останат в собственост на енергийните предприятия, на които са били предоставени и чиято собственост са станали по реда на чл.17а от ЗППДОбП /отм./. От друга страна в §5, ал.2 от ПЗР на ЗЕЕЕ от 1999г. е предвидена възможност за енергийните предприятия да изкупят по пазарни цени енергийните обекти, представляващи елементи от съответната преносна и разпределителна мрежа, които към момента на влизане в сила на този закон са собственост на потребители. По силата на закона са създадени и сервитутни зони в полза на енергийните предприятия – чл.60, ал.2 от ЗЕЕЕ /отм./. Те представляват ограничени вещни права върху чужди имоти. С тях действително се ограничават правата на собствениците на служещите имоти, но това ограничение е в рамките на закона. Наличието на сервитутни права в полза на енергийните предприятия изключва възможността за търсене на обезщетение от страна на собствениците на служещите имоти за използването им от енергийните предприятия. В тези случаи няма неоснователно обогатяване от страна на енергийните предприятия, тъй като те ползват части от служещия имот само в рамките на учредения сервитут и това ползване не е без основание, поради което не може да се претендират суми по чл.59 от ЗЗД. Що се отнася до реда и начина на определяне размерите, разположението и специалния режим за упражняване на сервитутите на различните видове енергийни обекти, тези въпроси са регламентирани в действащата Наредба №16 от 09.06.04г. за сервитутите на енергийните обекти и не е нужно ВКС да се произнася по тези въпроси по повод конкретния правен спор.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1195 от 14.07.08г. по гр.д. №1551/08г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: