О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1127
София, 12.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№995 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №47 от 16.01.09г. по гр.д. №932/08г. на Софийския окръжен съд е отменено решението от 28.01.08г. по гр.д. №285/05г. на Ботевградския районен съд и е отхвърлен предявеният иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Въззивният съд е приел, че ищецът не е установил твърдението си, че спорният имот е бил придобит по давност към момента на образуване на ТКЗС. Разпитаният по делото свидетел не е установил началния момент на давностното владение, за да се направи извод, че то е продължило 20г. преди образуване на ТКЗС, т.е. 20г. преди 1956-1957г.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца Т. Г. М.. В изложението към нея се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. По въпроса дали спорният имот е бил придобит по давност към момента на образуване на ТКЗС били постановени противоречиви съдебни решения на първата и на въззивната инстанция по същото дело. По въпросите за наличието и начина на установяване на владението по Закона за давността /отм./, както и за белезите на давностното владение, неговото начало, спиране, прекъсване и продължаване, обжалваното съдебно решение не било съобразено с практиката на ВКС – сочи се решение от 07.07.04г. по гр.д. №1449/03г. на ТК, ІІ ТО на ВКС.
Ответниците в производството не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въпрос, решаван противоречиво от съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е този, по който е формирана съдебна практика с поне едно влязло в сила съдебно решение, на което обжалваното въззивно решение противоречи. Решенията на първите две инстанции по едно и също дело, дори да са различни, не могат да послужат като пример за противоречива съдебна практика и да дадат основание за допустимост на касационното обжалване по същия спор.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпросите за белезите на давностното владение, неговото начало, спиране, прекъсване и продължаване. По тези въпроси въззивното решение не противоречи на посоченото от жалбоподателя решение на ВКС, ТК, ІІ ТО. В него не се разискват поставените от жалбоподателя въпроси, а е прието, че за да е налице изтекла придобивна давност в полза на единия от съсобствениците, той е трябвало да докаже, че е владял само за себе си повече от 20г. преди образуване на ТКЗС, съгласно ЗД /отм./. В съответствие с това решение въззивният съд е приел, че след като в случая липсват доказателства за осъществявано давностно владение в посочения 20 г. срок, не е установена собствеността на праводателя на ищеца към момента на обрадуване на ТКЗС и затова предявеният иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е неоснователен.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №47 от 16.01.09г. по гр.д. №932/08г. на Софийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: