О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1362
София, 16.12.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№537 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №602 от 17.11.08г. по гр.д.420/08г. на Б. окръжен съд е отменено решение №406/28.01.08г. по гр.д. №1068/07г. на Б. районен съд и са уважени предявените от П. Б. Х. срещу БНТ- Р. център Б. искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на Х. от длъжността „видеотехник”, извършено със заповед №177 от 07.06.2007г. е незаконно.волнението е предприето затова, че на 13.04.07г., за времето от 12,30ч. до 13,30ч., докато вършел лични работи, Х. оставял служебния автомобил и намиращата се в него репортажна техника на работодателя без надзор и/или в отключен автомобил и не е предприел изискващите се мерки за опазване на техниката, вследствие на което тя изчезнала. Прието е, че обичайното съхранение на техниката изисквало камерата да се прибере в куфар, който да се заключи и да се постави в багажното отделение на автомобила, чиято врата се затваря и отваря само с ключ, като през купето камерата не би могла да бъде извадена. В случая тези изисквания са били спазени. Съдът е приел, че е в тежест на работодателя да установи законността на уволнението, а той не е доказал какъв е бил редът за опазване на репортажната техника в подобни ситуации, както и какви са конкретните мерки, които не са предприети. Освен това – в случая има данни, че изчезването на репортажната техника се дължи на кражба, което изключва пряката причинна връзка между поведението на ищеца и вредоносния резултат.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от БНТ-регионален център Б. В изложението към нея се поддъжа, че по въпроса за доказателствената тежест въззивното решение е постановено в противоречие с приетото в решение №1304/13.07.05г. по гр.д. №838/03г. на ІІІ ГО на ВКС и решение №801/27.04.00г. на ІІІ ГО. Освен това се поддържа, че по този въпрос е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, но не са изложени мотиви за това виждане.
Ответникът в производството П. Б. Х. оспорва жалбата. Счита, че въззивното решение не влиза в противоречие с посочените решения на ВКС, които са неотносими към правния спор. Излага и доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Поставеният процесуалноправен въпрос за доказателствената тежест действително обуславя изхода на правния спор, но посочените от жалбоподателя решения не сочат на противоречива практика по него. Тези решения са постановени по искове за пълна имуществена отговорност на работника при причинени липси. В решение №801 от 27.04.2000г. на ІІІ ГО на ВКС е прието, че при вреди на имуществото на работодателя, нанесени от отчетническа дейност, когато произходът им не може да бъде установен, отговорността на материалноотговорното лице е за липса по чл.207, ал.1, т.2 от КТ. В този случай вината на отчетника се предполага, поради което е в негова тежест да докаже, че не той е причинил щетата. Другото решение гласи, че при констатация за липса на материални ценности, поверени на служителя под отчет, презумира се, че щетата е причинена от него, а той следва да установи, че не е причинил щетата, или че това не е извършено виновно. Тези разрешения не могат да бъдат пренесени в производството за отмяна на дисциплинарно наказание. В това производство подлежат на доказване допуснатите от работника или служителя нарушения на трудовата дисциплина – в случая – нарушение на задължението по чл.126, т.8 от КТ за опазване на имуществото на работодателя. Доказателствена тежест за установяване на това нарушение носи работодателят. По този въпрос има формирана съдебна практика, ето защо не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №602 от 17.11.08г. по гр.д.420/08г. на Б. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: