Решение №1128 от по гр. дело №982/982 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
        О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                   
                   № 1128
 
         
     София, 12.10.2009 година
 
  
            Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
 
               Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
  Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
                                                                     ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
 
            като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№982 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 27.01.2009г. по гр.д. №1941/07г. на СГС, ІІ-Б ГО, е обезсилено решението от 25.10.96г. по гр.д. №6609/95г. на Софийския районен съд, 49 с-в и допълнителното решение от 24.01.97г. по същото дело и е прекратено производството по предявения иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗТСУ /отм./.
Въззивният съд е приел, че спорът за материално право е възникнал след реституция по чл.1 от ЗВСОНИ, с която на ищците е възстановен имот с площ от 858 кв.м., за който е отреден парцел ****, кв.8 по плана на м.”Г”. Спорни са около 370 кв.м. от този имот, които според твърденията на ищците неправилно са заснети през 1980г. като част от съседния имот пл. №638а на ответниците. Според въззивния съд процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.32, ал.2 от ЗТСУ /отм./ е подаването на молба за процедура по чл.86, ал.1 от ППЗТСУ /отм./ и отказ на административния орган да отстрани претендираната от ищците грешка или непълнота в кадастралния план. По делото няма данни административният орган да е сезиран с искане за провеждане на такава процедура, нито пък за отказ да бъде отстранена по административен ред посочената грешка в кадастралния план, затова липсва и правен интерес от предявения иск. Въззивният съд се е позовал на решение 8/9 от 31.05.2002г. по гр.д. №978/01г. на ІV ГО на ВКС, както и на съдебна практика на ВАС по този въпрос. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците Ж. В нея се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по процесуалноправния въпрос дали провеждането на процедура по чл.86 от ППЗТСУ /отм./ е процесуална предпоставка за иска по чл.32, ал.2 от ЗТСУ /отм./. Жалбоподателите са се позовали на решение №1249/25.11.92г. по гр.д. №982/92г. на ІV ГО на ВКС, както и на практика на ВАС, която според тях противоречи на приетото във въззивното решение на СГС и на посочената в него съдебна практика.
Ответниците в производството не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Налице е противоречива съдебна практика на гражданските съдилища по поставения процесуалноправен въпрос, който по конкретното дело обуславя изхода на правния спор. В едни от решенията се приема, че процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.32, ал.2 от ЗТСУ /отм./ – сега чл.53, ал.2 от ЗКИР е постановяване на отказ на общинската администрация да състави акт по чл.86 от ППЗТСУ/отм./ – напр. решение №8/9 от 31.05.2002г. по гр.д. №978/01г. на ІV ГО на ВКС, на което се е позовал и въззивният съд. Налице е и практика в обратния смисъл, израз на която е решение №79 от 15.01.82г. по гр.д. №2537/81г. на І ГО на ВС, която изхожда от идеята, че процедурата по чл.86 от ППЗТСУ /отм./ се провежда само ако няма спор за материално право, а при наличието на такъв спор, той се решава предварително по съдебен ред. С други думи – съществуващият спор е обективен факт и той не следва да се удостоверява с отказ на администрацията да издаде акт за попълване или отстраняване на грешка в кадастралния план. Тази противоречива практика обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че практиката на ВАС по конкретни текстове от закона е свързана с въпроси на административното право и не може тя да бъде пример за противоречива съдебна практика по гражданскоправни въпроси, съответно – основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивно решение, постановено в исково производство.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 27.01.2009г. по гр.д. №1941/07г. на СГС, ІІ-Б ГО.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат 25 лв. държавна такса по сметка на ВКС, в противен случай жалбата им ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top