О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
София, 11.02.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4020 по описа за 2008г. на второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №208 от 26.06.08г. по гр.д. №98/08г. на Хасковския окръжен съд е определен по реда на чл.106 от СК режим на лични отношения между детето З. К. Г. , род.на 14.03.06г. и неговия баща К. Г. Г. както следва: всяка първа и трета събота от месеца, от 10,00ч. до 13,00ч., в присъствие на майката Р. И. до навършване на 4 годишна възраст на детето, а след това – всяка първа и трета събота от месеца, от 10,00ч. до 18,00ч., без присъствието на майката, както и по един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Въззивният съд е приел, че ограничението в режима на лични отношения през първия период до навършване на 4 годишна възраст на детето се налага от обстоятелството, че от раждането му бащата не е поддържал никакви отношения с него, то не го познава като свой родител и не чувства доверие в него.
Касационна жалба срещу това решение е подадена от бащата К. Г. Г.. В нея се съдържат оплаквания, че съдът не е съобразил възрастта на детето, което към момента на постановяване на решението е било на 2 г. и 6м., като определеният режим би могъл да се отнесе към дете, което не е навършило една година. Счита, че детето е достатъчно голямо, за да се определи режим, при който то да остава при бащата два дни с преспиване, без да се налага майката да бъде с него. Не били налице и обстоятелства, сочещи на сериозното увреждане на интересите на детето от срещите му с бащата, за да се налага в първата си част от режима срещите между тях да се извършват в присъствие на майката.
Жалбоподателят счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, като се позовава на няколко решения на районен и на окръжен съд, за които няма данни дали са влезли в сила, както и на решение №460/18.06.99г. по гр.д. №344/99г. на ВКС, ІІ ГО, а по отношение на второто основание не са изложени никакви мотиви.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК предполага противоречие на обжалваното решение с други влезли в сила решения на гражданските съдилища. За по-голямата част от представените с жалбата съдебни решения няма данни да са влезли в сила. Единствено решение №460/18.06.99г. по гр.д. №344/99г. на ВКС, ІІ ГО е окончателно, но въззивният съд не е действал в разрез с възприетата в него принципна постановка, че съдържанието на мерките за лични отношения между детето и родителя, на когото не са предоставени родителските права, зависи от обстоятелствата на конкретния случай. Именно защото случаите са различни, няма и един еднакъв режим, който да се прилага спрямо тях. Именно особеностите на настоящото дело – обстоятелството, че бащата не е поддържал никакви връзки с детето си от неговото раждане, са наложили в първоначалния период срещите между тях да се извършват в присъствие на майката, за да може детето спокойно да опознае баща си и да може да му се доверява, когато впоследствие остава насаме с него. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по приложението на чл.106 от СК има богата съдебна практика, включително и практика по сходни случаи с настоящия и разглеждането на това конкретно дело няма да доведе до развитие на правото.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №208 от 26.06.08г. по гр.д. №98/08г. на Хасковския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: