О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
София, 10.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№5355 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 02.07.08г. по гр.д. №1437/06г. на Софийски градски съд, ІІ-В състав, е оставено в сила решението от 27.02.06г. по гр.д. №7358/05г. на Софийския районен съд, 78 с-в, с което са били уважени предявените от Л. С. М. срещу Д. театър „С” искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ – паричната претенция до размер на сумата от 1290лв. Първоинстанционното решение е променено само в частта по третия иск – присъдени са още 258лв., представляващи обезщетение за оставане без работа през периода 08.12.05г. – 08.01.06г.
Въззивният съд е приел, че ищцата е била в безсрочно трудово правоотношение с ответника, като е заемала длъжността „артист”. Договорът и е бил прекратен на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ – поради намаляване обема на работата. Работодателят се е мотивирал с липса на адекватно с инфлационните процеси увеличение на финансирането; намаляване броя на представленията и невъзможност да се осигури заетостта на работещите в театъра. М. е предпочетена за уволнение, тъй като през последните 10 г. не е била ангажирана в театрални постановки поради липса на режисьорски предложения. Като се е основал на свидетелски показания и четири заключения на съдебно-счетоводни експертизи съдът е приел, че не е установено реално намаляване на обема на работата при ответника преди процесното уволнение. През последните два сезона преди уволнението броят на изиграните представления е съответно 148 и 150, а броят на играните пиеси – 15 и 14. По-значително е единствено намалението на театралните постановки, финансирани със собствени средства – от 7 на 5. От тези съотношения обаче не може да се направи извод, че по отношение на артистите обемът на работата при ответника е намалял.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от О. к. и. Театър София. В изложението към нея се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Поддържа се, че в противоречие с практиката на ВКС по чл.328, ал.1, т.3 от КТ, израз на която е решение №1370 от 30.07.04г. по гр.д. №2415/02г. на ВКС, ІІІ ГО, въззивният съд е приел, че в случая не е имало намаляване обема на работата и следователно – липсва основание за уволнението на ищцата. Освен това – разглеждането на конкретния правен спор от ВКС би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото поради спецификите на актьорската работа и ограничените правомощия на работодателя да осигури актьорска заетост, при положение че режисьорът, а често и спонсорите определят кои актьори да участват в постановките.
Ответникът в производството Л. С. М. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания по чл.280, ал.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване, евентуално – че жалбата е неоснователна по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Същественият материалноправен въпрос в случая е дали при уволнението на ищцата е имало намаляване обема на работата при ответника. Този въпрос е свързан с конкретна преценка на фактите по делото. Соченото от жалбоподателя решение на ВКС е също по конкретен правен спор, в него не се съдържат общи постановки по приложението на чл.328, т.3 от КТ, с които да не се е съобразил въззивният съд при разглеждането на спора по настоящото дело. Решението на ВКС е по спор за намаляване обема на работата в една земеделска кооперация, който е свързан с преценка на съвсем различни факти – за количеството на обработваемата земя, за средносписъчния брой на персонала и за прихода от продажби на селскостопанска продукция през два периода преди уволнението. Спецификите в дейността на работодатеите в двата случая са големи и не може разрешението по единия правен спор да се сравнява с това по другия. С други думи – не може от посоченото решение на ВКС и от обжалваното в настоящото производство въззивно решение да се извлече извод за противоречива съдебна практика по чл.328, ал.1, т.3 от КТ. Следователно – не е налице и соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Това основание се свързва с необходимостта ВКС да се произнесе по приложението на материалноправна или процесуалноправна разпоредба, по която няма съдебна практика, или пък при нужда от промяна в установената практика по приложението на съответния законов текст. В случая тези условия не са налице. Има изобилна практика по чл.328, ал.1, т.3 от КТ, която не се нуждае от преосмисляне. Разглеждането на конкретния правен спор от ВКС, въпреки неговите специфики, не би допринесло до постигане на законовата цел за точчно приложение на закона и за развитието на правото.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.07.08г. по гр.д. №1437/06г. на Софийски градски съд, ІІ-В състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: