Определение №1050 от по гр. дело №960/960 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

        О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                   
                   № 1050
 
         
     София, 23.09.2009 година
 
                                                В ИМЕТО НА НАРОДА
  
            Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
 
 
               Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
  Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
                                                                        ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
 
 
            като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№960 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №21 от 27.02.09г. по гр.д. №772/08г. на Смолянския окръжен съд е било оставено в сила решение №98 от 22.08.08 по гр.д. №222/07г. на Д. районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от „П” А. гр. С. срещу Е. С. М. иск по чл.108 от ЗС – за предаване владението на апартамент №1, намиращ се в блок Д-1, етаж 1, парцел ****, кв.1 по плана на гр. Д..
В. съд е приел, че с нот.акт №98/13.11.98г. „П” ЕА. е продало процесния апартамент на А. Ф. И. , която от своя страна го е продала на А. Г. А. с нот.акт №145/16.12.98г. Впоследствие А. А. и съпругата му М. А. са продали апартамента на ответника Е. С. М. с нот.акт №132 от 15.10.99г., който го владее от момента на продажбата. Прието е също, че с влязло в сила на 20.02.2007г. решение е призната по иск на „П” ЕА. срещу А. Ф. И. нищожността на договора между тях за продажбата на апартамента, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Исковата молба по това дело е вписана на 21.06.2004г., като дружеството е изпратило на М. писмо с обратна разписка от 17.09.04г., но от нея не може да се установи по категоричен начин какво е изпратено и дали това е писмо изх. №162/13.09.04г., с което дружеството уведомява М. за предявения иск по чл.26 от ЗЗД. С писмо изх. №25/20.01.06г., получено от М. , дружеството го е уведомило за решението на окръжния съд по предявения иск по чл.26 от ЗЗД.
За да отхвърли предявения иск за собственост, въззивният съд е приел, че направеното от ответника възражение за придобиване на апартамента по давност е основателно. Тъй като той е получил владението на имота на годно правно основание, но от несобственик, владението му е добросъвестно по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС и за придобиване на собствеността е достатъчна кратката петгодишна придобивна давност по чл.79, ал.2 от ЗС. От момента на установяване на владението през 1999г., до предявяване на исковата молба срещу него през 2007г. са изтекли повече от 7г. – повече от необходимия давностен срок. В случая не е опровергана презумпцията на чл.70, ал.2 от ЗС за добросъвестност на владението на М. Вписването на исковата молба по чл.26 от ЗЗД не прекъсва придобивната давност по реда на чл.116, б.”б” от ЗЗД, тъй като тя не е насочена срещу М. , а срещу трето лице. Не е установено по категоричен начин писмото от 13.09.04г., с което ищцовото дружество уведомява М. за предявения иск по чл.26 от ЗЗД да е достигнало до него, но дори това да беше така, то не е в състояние да прекъсне придобивната давност.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца „П” АД. В изложението към нея се поддържа, че по въпроса за характеристиките на давностното владение и по-специално – за смущаването му чрез противопоставяне от страна на лицето, което заявява собственически права върху имота, въззивното решение противоречало на практиката на ВС и ВКС – решение №649 от 01.07.93г. по гр.д. №477/92г. на І ГО на ВС; решение №636 от 04.12.03г. по гр.д. №144/2003г. на І ГО на ВКС. Излагат се доводи, че с предявяването на иска по чл.26 от ЗЗД и с уведомяването на М. за този иск, ищецът е смутил владението му. По въпроса за доказване на факта на владението въззивното решение противоречало на практиката на ВС и ВКС, според която нотариалните актове за прехвърляне право на собственост сами по себе си не са доказателство, че приобретателят е установил реално владение върху получения имот – решение №636/04.12.03г. по гр.д. №144/03г. на ВКС, І ГО; решение №1142 от 15.12.08г. по гр.д. №209/08г. на ІІІ ГО на ВКС и др. Налице била и противоречива съдебна практика по въпроса дали с изтичането на давностния срок се придобива собствеността, или е необходимо и позоваване на изтеклата давност – сочат се решение №404/16.06.95г. по гр.д. №1904/94г. на ІV ГО, решение от 22.09.06г. по гр.д. №299/06г. на Великотърновския окръжен съд, решение №1132/26.07.99г. по гр.д. №444/99г. на V ГО на ВКС, решение №128 от 26.02.87г. по гр.д. №14/87г. на І ГО.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
По първия материалноправен въпрос – за признаците на владението, въззивното решение не противоречи на посочената съдебна практика. Тези признаци най-общо са посочени в чл.68 от ЗС – упражняване на фактическа власт върху една вещ с намерение за своене. В теорията и съдебната практика е прието, че владението трябва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнитлно, спокойно и явно – решение №649 от 01.07.93г. по гр.д. №477/92г. на І ГО на ВС, на което се е позовал и жалбоподателят. Приема се също, че владението е спокойно, когато не е установено с насилие или не се оспорва с насилие. Въззивното решение не противоречи на посоченото решение на ВС, както и на други подобни решения, в които се изброяват признаците на владението. Въпросът за успешното противопоставяне на давностното владение не е свързан с неговите признаци, а с прекъсването му по реда на чл.116, б.”б” от ЗЗД. По този въпрос правилно, в съответствие със съдебната практика, въззивният съд е приел, че давността се прекъсва само с предявяването на иск за собственост срещу владелеца, който впоследствие е уважен от съда. Предявяването на иск по чл.26 от ЗЗД срещу праводател на праводателите на ответника не прекъсва давността. Въззивното решение не противоречи и на решение №636 от 04.12.03г. по гр.д. №144/2003г. на І ГО на ВКС, което не разглежда спорните въпроси, повдигнати в касационната жалба – то разрешава спор за придобиването по давност на съсобствен недвижим имот от единия съсоственик, при отблъскване на владението на другите съсобственици.
Въпросът дали придобиването на собствеността по давност настъпва автоматично с изтичане на давностния срок, или е необходимо позоваването на изтеклата давност, не обуславя изхода на спора по настоящото дело, ето защо по него не следва да се допуска касационно обжалване. В случая има позоваване от ответника на изтеклата давност, направено чрез възражение в хода на висящия процес и при всички случаи ефектът на давността е настъпил, независимо от това какво ще се приеме по поставения въпрос.
По процесуалноправния въпрос за доказване на владението също не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Сочената от жалбоподателя съдебна практика най-общо приема, че елементите от фактическия състав на придобивната давност следва да се докажат при условията на пълно и пряко доказване. Въззивният съд не е нарушил този принцип. Фактът на владението на спорния апартамент от страна на ответника от момента на закупуването му през 1999г. е доказано не със самия нотариален акт, а с други доказателства – получаваните от него писма на този адрес и извършените многобройни преустройства, показанията на св. Т, който е помагал в ремонтите и който заявява, че е влизал в апартамента, още когато ответникът го е закупил, а и към момента на свидетелските показания той го владее. Това са преки доказателства, които по несъмнен начин установяват факта на владението и неговия срок, в съответствие с посочената от жалбоподателя съдебна практика.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №21 от 27.02.09г. по гр.д. №772/08г. на Смолянския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top