О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1146
София, 21.10.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1026 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №79 от 25.03.09г. по гр.д. №861/08г. на Русенския окръжен съд, след частична отмяна на решение №112 от 10.11.08г. по гр.д. №3063/07г. на Русенския районен съд, е уважен предявеният от Е. А. В. иск по чл.109 от ЗС – ответникът П. П. М. е осъден да укрепи за своя сметка с подпорна стена всички изкопни дейности, направени на границата между П.9.557 и ПИ №63427.9.558 по плана на гр. Р..
В. съд е приел, че ищецът е собственик на ПИ №63427.9.557, а ответникът ползва ПИ №63427.9.558, собствеността върху който е прехвърлил на дъщеря си през 1997г. Имотите са съседни. При изграждане на сграда в имота на ответника, на границата между двата съседни имота е бил направен неукрепен изкоп. Дъждовната вода, която се стича от постройката на ответника към двора на ищеца предизвиква ерозия. Според вещото лице причина за ерозията в двора на ищеца е неукрепеният изкоп, намиращ се в двора на ответника.
При тези данни въззивният съд е приел, че бездействието на ответника – неизграждането на подпорна стена, която да укрепи изкопа, застрашава имота на ищеца и създава пречки за пълноценното му използване, поради това предявеният иск по чл.109 от ЗС е основателен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника П. В изложението към нея се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Поддържа се, че въззивното решение противоречи на практиката на ВС – ППВС №1/13.07.53г. за съдържанието на мотивите на второинстанционното решение – липсвало указание в какво се състои неправилността на отмененото решение на районния съд и от какво са опорочени решаващите му изводи. Освен това – предписвайки изграждането на подпорна стена, въззивният съд не съобразил изискването на ЗУТ за издаване на разрешение на строеж на ограда, както и практиката на ВАС по този въпрос, отразена в решение №1746/26.02.04г. Налице била и противоречива съдебна практика по въпроса за пасивната легитимация по иск с правно основание чл.109 от ЗС – сочи се решение №340 от 25.05.94г. на ІV ГО на ВС.
Ответникът в производството Е. А. В. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
ППВС №1/53г. е прието при действието на ГПК /отм./, в редакцията му преди измененията с ДВ бр.124/97г. Към този момент производството пред втората инстанция е контролно-отменително и съществено се различава от въззивното производство, при което е постановено обжалваното решение. Ето защо изискването на ППВС №1/53г. за съдържанието на мотивите на второинстанционното решение е неприложимо спрямо решенията, постановени при въззивното обжалване по реда на глава ХVІІІ от ГПК /отм./ след измененията от 1997г. и в частност – спрямо обжалваното решение. Това решение е съобразено с ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС за въззивното производство. Ето защо по този въпрос не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно ожалване.
На следващо място – основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК имат предвид несъобразяване на въззивните решения със задължителната практика на ВС и ВКС, или противоречива практика на гражданските съдилища по определени въпроси. Практиката на административните съдилища, включително и на ВАС, е формирана по въпроси от областта на административното право и не може да бъде съобразявана от гражданските съдилища, включително и при преценката за допустимост на касационното обжалване. Ето защо решение №1746/26.02.04г. на ВАС не може да бъде преценявано в настоящото производство, тъй като не засяга въпроси от гражданското право.
И на последно място – не е налице противоречива съдебна практика по въпроса кой може да отговаря по иск с правно основание чл.109 от ЗС. След като е установил, че ответникът ползва ПИ №63427.9.558, в който се намира неукрепеният изкоп, в съответствие с приетото в решение №340 от 25.05.94г. на ІV ГО на ВС въззивният съд е приел, че ответникът следва да отговаря по предявения иск по чл.109 от ЗС, тъй като поддържа с бездействието си противоправното състояние, създаващо пречки на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №79 от 25.03.09г. по гр.д. №861/08г. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: