О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 658
София,13.07.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1659 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 18.05.09г. по гр.д. №882/08г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението от 24.10.07г. по гр.д. №2854/07г. на СРС, 49 с-в, с което е бил отхвърлен предявеният иск по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ за признаване правото на наследниците на М. А. Г. да си възстановят четири гори в землището на К.
Въззивният съд е приел, че представеното по делото удостоверение на кмета на район К. №203/2000г., според което наследодателят М е декларирал процесните гори в данъчната книга от 1946/1949г., т.ІІ, стр.473, не е равнозначно на препис-извлечение от тази книга, която е била изгубена през 2001г., според последващо удостоверение. Разпитаните по делото свидетели са недопустими в производството по чл.13 от ЗВСГЗГФ, а освен това те са посочили само, че бащата на наследодателя А е имал гори, без посочване на площ и граници. Няма и преки доказателства кога са били отчуждени спорните гори от прекия наследодател.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата В. В изложението към нея се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса: забраната за доказване със свидетелски показания в производството по иск с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ важи ли и в случаите, при които допустимият от закона писмен документ е загубен или унищожен не по вина на страната. Поддържат се и основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса за допустимостта на свидетелски показания в случаите на изгубен или унищожен не по вина на страната документ, като по този въпрос се сочат ТР №51/30.09.67г. на ОСГК на ВС, както и практика на тричленни състави – решение №111 от 11.02.86г. на ІІ ГО; решение №367 от 30.05.06г. по гр.д. №2965/04г. на ІV ГО; решение №700/12.07.06г. по гр.д. №202/06г. на ІІ ГО и решение №135/26.11.87г. на ОСГК.
Ответникът в производството – общинска с. по з. Кремиковци не взема становище по жалбата.
ДГС и ДЛС София не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.2 и 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
В случай, че един документ е загубен или унищожен не по вина на страната, свидетелски показания се събират за установяване на съдържанието на документа. В конкретния случай това означава със свидетели да се установи, че наследодателят на ищцата е декларирал в данъчната книга от 1946/1949г. процесните гори. Такива доказателства по делото няма, свидетелите са установявали обстоятелството, че наследодателят е имал гори в землището на с. К.. Т. свидетелски показания не са равносилни на показанията, които има предвид чл.134, ал.1 от ГПК /отм./ и чл.165, ал.1 от ГПК. Ето защо въззивното решение не противоречи на посочената от жалбоподателката практика на ВС и ВКС по прилагането на чл.134, ал.1 от ГПК /отм./. По същите съображения не възниква и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Забраната на чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ за установяване на собствеността върху г. със свидетелски показания няма нищо общо със забраната на чл.133, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./ и чл.163, ал.1, т.3 от ГПК за установяване със свидетели на обстоятелства, за които законът изисква писмен документ, която е преодолима при условията на чл.134, ал.1 от ГПК /отм./ и чл.165, ал.1 от ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 18.05.09г. по гр.д. №882/08г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: