О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
София, 25.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№240 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №620 от 12.06.08г. по гр.д. №2531/07г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение №3123 от 22.10.07г. по гр.д. №1159/07г. на Варненския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Д. К. Н. и Н. Г. Н. срещу ОС ”ЗГ” А. и община А. иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. Въззивният съд е отказал да допусне свидетелски показания за установяване на обстоятелството, че местността “Ш”, в която се намират лозята на с. О., към 1927г. е била част от местността “С”. За да отхвърли иска по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ съдът е приел, че ищците не са установили идентичност на имота, описан в нотариалния акт за собственост от 1927г. и този, който е предмет на исковата молба. Освен това ищците не са станали собственици на имота по давност, текла след 1965г., тъй като след обобществяването му през 1958г. той не е могъл да бъде придобит по давност. Споделени са и мотивите на първоинстанция съд, че след изменението на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ правото на собственост в това производство не може да се доказва с писмени декларации и/или свидетелски показания.
В касационната жалба на Д. Н. и Н. Н. се поставя същественият процесуалноправен въпрос за допустимостта на свидетелските показания в производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, след изменението му с ДВ бр.13/07г. Поддържа се, че произнасянето на ВКС по този въпрос по повод конкретното дело ще допринесе за точното прилагане на закона. Поддържа се също, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по чл.90а от ЗН /решение №381 от 08.06.07г. по гр.д. №212/06г. на ІV ГО/, като въззивният съд не се е произнесъл по правата, породени със завещанието на бившия собственик Х. Г. в полза на съпругата му С. Х. по отношение на процесния имот.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Същественият въпрос по делото е процесуалноправен – за допустимите и достатъчни доказателства за установяване на правото на собственост в производството по чл.11, ал.2 от ГПК, след изменението му с ДВ бр.13/07г. Той е съществен за делото, тъй като от него зависи изходът на спора. Въпросът е значим, тъй като се поставя по множество сходни дела. По него няма практика на ВКС, предвид съществуващата в чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ забрана за обжалване на въззивните решения по този тип дела. Ето защо е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по настоящото дело.
По материалноправния въпрос – за правата, породени със завещанието на процесния имот, извършено след включването му в ТКЗС, въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС и следователно – по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване. Въпросът е от значение единствено при преценката за правния интерес на ищците от предявяване на иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. Като е приел, че този иск е процесуално допустим, макар и без да разисква подробно правата на ищците, произтичащи от завещанието, въззивният съд е действал в съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл.90а от ЗН.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от №620 12.06.08г. по гр.д. №2531/07г. на Варненския окръжен съд
Д. да се докладва на председателя на първо гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: