Р Е Ш Е Н И Е
№ 36
София, 02.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и десета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1134 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.218и от ГПК /отм./, вр. §2, ал.3 от ПЗР на ГПК.
С решение №26 от 17.05.06г. по гр.д. №749/05г. на Русенския окръжен съд /тълкувано с решение №485/24.10.08г. по гр.д. №540/08г. на Русенския окръжен съд, което е потвърдено с решение №469 от 15.09.09г. по гр.д. №233/09г. на ВКС, І ГО/, след частична отмяна на решение №405 от 20.01.03г. по гр.д. №1350/02г. на Русенския районен съд, е прието за установено по отношение на наследниците на първоначалния ответник Д. Т. А. – С. Н. А., С. Д. А. и М. Д. А. , че ищецът С. Т. Г. е собственик на 2/3 ид.части от:
– 7,46/34,56 ид.части от магазин №1, с площ от 34,56кв.м., находящ се в едноетажната сграда в гр. Р., ул.”Д” №5, с лице към улицата, със застроена площ на сградата от 120 кв.м. по АДС, а по заключението на вещото лице – 149,52 кв.м.:
– 53,25/57,66 ид.части от магазин №2, находящ се в същата сграда, с площ от 57,66 кв.м.;
– магазини №3 и №4, находящи се в същата сграда;
– двуетажната сграда със застроена площ от 27 кв.м., разположена във вътрешната част на същото дворно място и
– едноетажна масивна сграда със застроена площ от 24 кв.м., разположена във вътрешната част на същото дворно място.
Описаните по-горе магазини съответстват на отразените със зелен цвят сега съществуващи магазини по скицата на вещото лице инж. Р, намираща се на стр. 54 по гр.д. №794/05г. на Русенския окръжен съд, която представлява неразделна част от решението.
Въззивният съд е приел, че собственик на описаните имоти е била С. Т. Г. Те са били предмет на отчуждително производство по ЗОЕГПНС. Към момента на одържавяването, магазините са били пет, а не четири, както понастоящем, като границите им спрямо сегашното състояние е отразено на посочената по-горе скица. С решение №1724/30.09.48г. на комисията по ЗОЕГПНС, утвърдено с ПМС №58/04.08.49г., е бил отчужден целият имот, с изключение на магазин №1, крайният в ляво, гледан от улицата. Впоследствие, на 01.1950г., това решение е било изменено, като са освободени от отчуждаване още два магазина – №2 и №3, видно от приложения по делото контролен лист. Съставеният АДС №291/28.12.50г. отразява отчуждаването, съобразно тези документи. Впоследствие с ПМС №81/30.04.57г. е изменено решението по ПМС №58/04.08.49г., като се освобождава само плодоползването върху магазин №4 и върху една стая зад магазините. Въззивният съд е приел, че ПМС №81/57г. изменя само ПМС №58/49г. и не третира изменението на отчуждаването от 1950г. Направен е извод, че по-новото ПМС отменя мълчаливо изменението от 1950г. – т.е. освободени от отчуждаване са само магазин №1, както и плодоползването на магазин №4 и на една от стаите от отчуждената къща във вътрешния двор. Аргументи в подкрепа на този извод са почерпени и от реституционната преписка.
Прието е, че бившата собственица С. Т. Г. е починала през 1968г., като е оставила универсално завещание в полза на своя внук Д. Т. А. – първоначален ответник по делото. Тъй като към момента на смъртта си тя е била собственик само на магазин №1, съответно само той е преминал по наследство в патримониума на Д. А. Останалите имоти, които впоследствие са били възстановени по реда на чл.1 от ЗВСОНИ, при съобразяване на чл.90а от ЗН, са преминали в наследството на нейния син Т. Г. И. , починал през 1973г. и оставил за свои наследници съпруга М, син от втори брак – С. Т. Г. /ищец/ и син от първи брак – Д. Т. А. /първоначалния ответник/. Тези лица, след влизане в сила на ЗВСОНИ, са придобили по 1/3 ид.част от възстановените имоти. След смъртта на М. И. , нейният дял е наследен от сина и С. Г. Следователно ищецът С е станал собственик на 2/3 ид.части от възстановения имот, а ответникът Д. А. – на 1/3 ид.част.
Обсъден е отказът на С. Г. от наследството на баба му С. Г. , направен през 1998г., като е прието, че той не е породил правно действие, тъй като преди това Г. е извършил действия, сочещи намерението му да приеме това наследство – подписал е протокол за предаване владението на магазин №5 от СДС, освен това е ползвал по съгласие с брат си Д. магазин №1, като е присъединил към него и част от намиращата се във вътрешния двор сграда, реституирана с влизане в сила на ЗВСОНИ.
При определяне на правата на ищеца в процесните имоти съдът е взел предвид данните по техническата експертиза за извършено преустройство, при което от 5 магазина са били образувани 4, чрез промяна на границите между тях, както и извършеното присъединяване на една от реституираните сгради към магазини №1 и №2.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците. В нея се поддържа, че въззивният съд неправилно е определил предмета на отчуждаването по ЗОЕГПНС, а оттук – спрямо кои имоти не действа универсалното завещание на С. Г. Неправилно на ищеца били признати самостоятелни права върху сградата, разположена зад магазини №1 и №2, при положение, че в същото време е прието за установено присъединяването и чрез преустройства към самите магазини. Неправилно били преценени доказателствата по делото, свързани с твърдяното приемане на наследството на С. Г. от С. Г. Не било обсъдено възражението за придобиване по давност на дела на С. Г. от реституираното имущество от брат му Д.
Ответникът в производството С. Т. Г. оспорва жалбата. Подробни доводи развива в писмени бележки.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Въззивното решение е неправилно в частта, с която е определено кои от процесните имоти са били предмет на отчуждаване по реда на ЗОЕГПНС, съответно – кои от тях попадат в хипотезата на чл.90а от ЗН и кои се наследяват само от ответника Д по силата на оставеното в негова полза универсално завещание от С. Г.
По повод имотите на С. Г. са издадени две постановления на Министерския съвет по чл.11, ал.4 от ЗОЕГПНС – ПМС №58 от 04.08.49г. и ПМС №81 от 30.04.1957г. Първото постановление е издадено по повод решението от 30.09.48г. на К. по чл.11 от ЗОЕГПНС, неразделна част от което е становището на Министерство на правосъдието от 06.03.49г., отразено в контролния лист. Това становище е било възприето от Министерския съвет, видно от текста на поставения на 01.06.1950г. печат върху контролния лист. Тези документи следва да се разглеждат като едно цяло и според тях от одържавяване са изключени трите леви магазина от сградата на ул.”Д” – крайния ляв №1 – по решението на К. и другите два – №2 и №3 – по предложение на Министерство на правосъдието. Второто ПМС от 1957г. има за предмет само освобождаване на плодоползването на магазин №4 и на една стая от едноетажната сграда зад магазините. С това ПМС не се отменя мълчаливо освобождаването от отчуждаване на магазини №2 и №3, както неправилно е приел въззивният съд. На първо място – одържавяването по ЗОЕГПНС може да стане само с изричен писмен акт на съответния орган, утвърден по реда на чл.11, ал.4 от ЗОЕГПНС и чл.52 от ППЗОЕГПНС, а не и с мълчалив акт. На следващо място – след 1957г. държавата не е завзела магазини №2 и №3, както би следвало да постъпи, ако ги е одържавила. По делото има данни, че тези магазини и преди и след 1957г. са били във владение на С. Г. , а след влизане в сила на ЗВСОНИ, наследниците и са били въведени във владение само на заеманите до този момент от държавата магазини №4 и №5. И на последно място – съставеният акт за държавна собственост от 28.12.1950г. сочи като предмет на одържавяване само крайните два десни магазина – т.е. №4 и №5 и този акт не е бил изменен по друг начин след 1957г., освен отразеното в него освобождаване на плодоползването на магазин №4 и една стая зад него. Съдържащите се в реституционната преписка документи, с които общината определя обхвата на възстановеното имущество, не обвързват съда, тъй като нямат конститутивно действие и тъй като първичните документи сочат нещо различно от това, което е прието в протокола за ЯФГ от 08.08.1992г. От изложеното следва, че магазини №1, №2 и №3, очертани с черна непрекъсната линия по скицата на вещото лице инж. Р на стр.42 по гр.д. №749/05г. на Русенския окръжен съд /сега магазини №1 и №2/, не са били одържавявани и са част от наследството на С. Г. , което е преминало в патримониума на нейния внук Д. А. въз основа на оставеното в негова полза универсално завещание. Към магазини №1 и №2 е присъединена след реституцията и намиращата се зад тях едноетажна жилищна сграда, която се е превърнала в обслужваща площ на тези магазини и по силата на чл.97 от ЗС, неин собственик е станал собственикът на главната вещ Д. А. Стаята с антре, която не е била присъединена към магазините, няма самостоятелно съществуване, не може да бъде отделен обект на право на собственост и следва да се приеме, че следва собствеността на главната вещ. Като е признал на ищеца право на собственост върху тези обекти, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази част и спорът да бъде решен съобразно изводите на настоящата инстанция.
В останалата част въззивното решение е правилно. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, свързани с отказа на ищеца С. Г. от наследството на баба му С. Г. , както и с твърденията за изтекла придобивна давност в полза на ответника Д върху реституираното имущество. Въззивният съд е изложил подробни мотиви защо приема, че отказът от наследство не е произвел правно действие, които се споделят и от настоящия състав. Неоснователен е и доводът, че ответникът е придобил по давност частта на останалите съсобственици в реституираните имоти. Следва да се има предвид това, че когато само един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху общата вещ, той се явява държател на идеалните части на другите съсобственици. За да придобие по давност тези идеални части, той следва да промени намерението си, като установи върху тях владение за себе си и демонстрира по отношение на другите съсобственици тази промяна. В случая няма данни ответникът да е отблъснал владението на ищеца и на неговата майка, ето защо не може да се приеме, че той е придобил по давност частите им в магазини № 4 и №5 / а понастоящем № 3 и №4 / и в двуетажната сграда във вътрешната част на дворното място. По отношение на тези имоти въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.2 от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №26 от 17.05.06г. по гр.д. №749/05г. на Русенския окръжен съд в частта, с която са признати права на собственост на ищеца С. Г. върху магазини №1 и №2 /бивши магазини №1, №2 и №3/, очертани със зелен цвят по скицата на вещото лице инж. Р, намираща се на стр. 54 по гр.д. №794/05г. на Русенския окръжен съд, както и върху бившата едноетажна жилищна сграда зад магазините и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Т. Г. от гр. Р., ул.”Т” №30, вх.2, ет.5 против Д. Т. А. , заместен в процеса по реда на чл.120 от ГПК /отм./ от наследниците си С. Н. А., С. Д. А. и М. Д. А. , всички от гр. Р., ул.”П” №5, иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за установяване правото на собственост на ищеца върху 2/3 ид.части от следните имоти, находящи се в гр. Р., ул.”П” №5, а именно:
– 7,46/34,56 ид.части от магазин №1, с площ от 34,56кв.м.;
– 53,25/57,66 ид.части от магазин №2, с площ от 57,66 кв.м., очертани със зелен цвят на скицата на вещото лице инж. Р, намираща се на стр. 54 по гр.д. №794/05г. на Русенския окръжен съд, която е неразделна част от настоящото решение и
– едноетажна масивна сграда във вътрешната част на двора, разположена зад магазини № 1 и №2.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №26 от 17.05.06г. по гр.д. №749/05г. на Русенския окръжен съд в останалата обжалвана част, с която е признато за установено по отношение на С. Н. А., С. Д. А. и М. Д. А. , че ищецът С. Т. Г. е собственик на 2/3 ид.части от следните недвижими имоти, находящи се в гр. Р., ул.”П” №5, а именно: магазини №3 и №4 / бивши № 4 и №5/, очертани със зелен цвят на скицата на вещото лице инж. Р, намираща се на стр. 54 по гр.д. №794/05г. на Русенския окръжен съд, която е неразделна част от настоящото решение, както и на двуетажната сграда със застроена площ от 27 кв.м., разположена във вътрешната част на същото дворно място.
В останалата част въззивното решение е влязло в сила като необжалвано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: