Решение №699 от 23.9.2009 по гр. дело №2111/2111 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          Р Е Ш Е Н И Е  
                                   
           № 699
 
    София, 23.09.2009 година
 
                                    В ИМЕТО НА НАРОДА      
 
            Върховният касационен съд на Република България, състав на първо гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети септември две хиляди и девета година, в състав:
 
     Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
 Членове:  МАРГАРИТА СОКОЛОВА
                        ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
 
            при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2111 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./, вр. §2, ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. К. от гр. С. срещу решение от 26.11.07г. по гр.д. №317/07г. на М. окръжен съд.
В жалбата се съдържат оплаквания за това, че въззивният съд не е съобразил някои несъответствия при индивидуализирането на процесния имот, че служебно, без искане на ищеца, е отменил нотариалния акт на ответника, че в районния съд е даден ход на делото в съд.заседание на 28.06.07г. и е разпитвано вещо лице, въпреки основание по чл.107, ал.2 от ГПК /отм./ за отлагане на делото.
Ответникът в производството Д. Ф. К. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение състав на М. окръжен съд е оставил в сила решението от 29.06.07г. по гр.д. №1090/06г. на Л. районен съд, с което е бил уважен предявеният от Д. Ф. К. срещу А. И. К. положителен установителен иск за собственост – признато е за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: нива с площ от 17,047 дка, находяща се в землището на с. М., обл. Монтана, ІV-та категория, парцел ****, съставляващ имот №027017 по плана на селото, при граници и съседи: от запад – парцел **** на Х. М. Т. и парцел **** на Р. С. Л. , от север – път, от изток – дял от същия имот на Й. Л. М. , дял от същия имот на В. С. И. , дял от същия имот на С. С. Р. и от юг – парцел **** на Й. Г. Б.
Въззивният съд е приел, че процесният имот е бил част от по-голяма нива с площ от 51,142 дка, възстановена по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Й. А. М. С договор за доброволна делба от 27.02.1998г. общата нива е поделена, като процесниата част от нея се е паднала в дял на Д. Л. М. С нотариален акт № 86, т.І, н.д. №3262/98г. Драги Л. М. е продал дела си на ищеца Д. Ф. К., а с последващ нот.акт №49, т. ХХІА, рег. №14933, н.д. №2400/2006г. – на ответника Д. С първата продажба е настъпил вещният прехвърлителен ефект по отношение на спорния имот, при което ищецът е придобил собствеността върху него. Затова предявеният иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ е уважен, като по реда на чл.431, ал.1 от ГПК /отм./ е отменен нот.акт №49, т. ХХІА, рег. №14933, н.д. №2400/2006г., с който ответникът се легитимира като собственик на същия имот.
Решението е правилно.
Действително, ищецът е описал непрецизно спорния имот в исковата молба и допуснатата от него неточност се е пренесла в диспозитива на първоинстанционното решение, а оттам – и във въззивното решение, с което се оставя в сила решението на първата инстанция. Тази неточност обаче не е съществена, тъй като основният индивидуализиращ белег на един недвижим имот са неговите граници, а в случая те са правилно посочени.
Установено е по делото, че с имот №027017 е била означена общата нива с площ от 51,142 дка, възстановена на наследниците на Й. А. М. и поделена от тях с договора за доброволна делба от 27.02.98г.становено е също, че с този договор Д. Л. М. е получил реален дял от 17,047 дка, а останалите наследници –, Й. Л. М. , В. С. И. и С. С. Р. – по 8,524дка. В договора за делба реалните дялове не са означени с отделни номера, но от данните по делото се установява, че делът на Д. М. представлява имот № 0* делът на В. С. И. – №027050; делът на С. С. Р. – №027051; делът на Й. Л. М. – №027049 и делът на П. Л. А. – №027048. С нотариални актове №86, 87 и 88 от 28.04.98г. Драги М. , В. И. и С. Р. са продали получените при делбата имоти на ищеца Д. Ф. К. Поради неотразяването на номерата на имотите в договора за доброволна делба, в нотариалните актове от 1998г. също липсват номерата на прехвърлените имоти, но те са индивидуализирани чрез съседите и площта си.
Ищецът погрешно е индивидуализирал процесния имот като имот пл. №027017 с площ от 17,047 дка. В действителност имотът, който той е получил с нотариалния акт №86 от 28.04.98г. е имот № 0* и това е имотът, предмет на настоящото дело. Въпреки различието в описанието на имота в нотариалния акт на ищеца и в нотариалния акт на ответника, по делото е установено категорично, че това е един и същи имот, който последователно е продаден от Д. М. – първо на ищеца, а след това – на ответника.
Неоснователни са и останалите оплаквания в касационната жалба. Правилен е изводът на въззивния съд, че с продажбата по нот.акт №86 т.І, н.д. №3262/98г. ищецът е придобил собствеността върху имота, който праводателят му Д. М. е получил при делбата от 27.02.98г., като последващото прехвърляне на същия имот на ответника е непротивопоставимо на ищеца. На следващо място – отмяната на нотариалния акт на ответника по реда на чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ е законна последица от уважаването на предявения иск за собственост –/86г. на ОСГК на ВС. Дори и без изрично искане, съдът следва да постанови такава отмяна. И на последно място – не е било налице основание по чл.107, ал.2 от ГПК /отм./ за отлагане на делото в съд.заседание от 28.07.07г., тъй като не е имало данни за основателна причина за неявяване на ответника А в съдебното заседание, нито пък доказателства за служебен ангажимент на неговия пълномощник – такива доказателства са представени едва след приключване на съдебното заседание. Независимо от това, ответникът е могъл във въззивното производство да поиска преразпит на вещото лице или да оспори експертизата – нещо, което той не е направил.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на II ГО състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 26.11.07г. по гр.д. №317/07г. на М. окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 

Scroll to Top