РЕШЕНИЕ
№ 435
софия, 13.05.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети април две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№964 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по §2, ал.З от ПЗР на ГПК, вр. чл.218и, вр.чл.218а, ал.1, б.“а“ от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу решение №141 от 12.10.07г. по гр.д.№18/07г. на Благоевградския окръжен съд.
В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, както и за материална незаконосъобразност на обжалваното решение – касационни основания по чл.218б, ал.1, б.“в“ от ГПК /отм./.
Ответницата В. С. С. от [населено място] оспорва жалбата. Представя писмена защита.
Останалите ответници – Т. С. Ц., С. С. К. и В. С. П. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на I г.о., счита жалбата за процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение, постановено при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция, състав на Благоевградския окръжен съд е отменил решение №417/22.03.05г. по гр.д.№136/03г. на Петричкия районен съд и е осъдил [фирма] [населено място] да предаде на основание чл.108 от ЗС на Т. С. Ц., С. С. К., В. С. П. и В. С. С. владението на имот, отразен с пл.№2746 по КП на [населено място] от 1993г., с площ от 5 дка, в местн. „Гр.“, при съседи: от север – имот № 2748 на Е. Т.; от юг – имот №2760 на А. М., от изток – имот №2745 на М. Т., който имот по действащия план на [населено място] попада в парцел II, кв.П по плана на промишлената зона.
Въззивният съд е приел, че през 1938г. собственик на имота имот е бил наследодателят на ищците С. И. С., съгласно нот.акт №132, т.1, рег.№394, н.д.№135/38г. На 25.05.1993г., след представяне на удостоверение по чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ и скица към него, ПК П. е възстановила собствеността върху този имот на наследниците на С. С.. Възстановеният имот попада в парцел II, кв. 11 от промишлената зона на [населено място], отреден за производствена дейност на [фирма], но извън границите на оградения от дружеството терен. Върху него и съседния имот №2747 попадат два сглобяеми метални склада без оградни стени и с частично демонтиран покрив от ламарина. В помощния КП от 1993г., по който е извършено възстановяването на собствеността, тези складове не са нанесени като съществуващи. Теренът около тях представлява пасище /ливада/ и към 1993г. не е бил застроен. Прието е също, че „А.“ АФ е прекратена организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Лицата, с право на дял от имуществото и са учредили [фирма] и са внесли по реда на чл.52, ал.4 от ППЗСПЗЗ стойността на полагащите им се дялове от имуществото на прекратената организация. С протокол №4/01.12.95г. в дял на това дружество са възложени Д. – стопански сгради в имот пл.№280 от кв.П по плана на [населено място], подробно описани в нот.акт №68/95г., с който се е снабдило дружеството. Съдът е приел, че сред тези сгради не попадат двата сглобяеми склада, намиращи се върху имота на ищците. Направен е извод, че тези складове не са внесени като дялово участие в имуществото на [фирма]. С решение №4831/04.12.98г. по ф.д.№257/94г. на Б. е вписано преобразуването на [фирма] в [фирма]. С договор №6/19.03.01г., вписан с рег.№318/03.04.01г., т.1, №129, Министерство на земеделието и горите е продало на [фирма] недвижим имот – частна държавна собственост, представляващ парцел II, кв.П по плана на [населено място] с площ от 86 583кв.м., при съседи: север – район на ЖП гара, изток – улица, юг -парцели III и IV и запад – парцел I.
При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че въз основа на влязлото в сила решение на ПК П. от 1993г. ищците, в качеството си на наследници на С. И. С., се легитимират като собственици на процесния имот. При възстановяването на собствеността поземлената комисия се е съобразила с данните по удостоверението на [община] по чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ и приложената към него скица, от която е видно, че имотът не е застроен. Приет е за неоснователен доводът на ответника, че основанието за възстановяване на собствеността е чл.10, ал.12 от ЗСПЗЗ – този текст е приет през 1996г., след постановяване на решението на Поземлената комисия. Прието е също, че попадащите върху имота складове не са били актив на прекратената организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ „А.“ АФ и съответно – на учреденото с имуществото и [фирма]. Затова и ответното дружество не може да противопостави възражение, че процесният имот не подлежи на възстановяване, тъй като представлява прилежаща площ към сгради на организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Непротивопоставим на ищците е и договорът от 2001г., с който Министерство на земеделието е продало на ответното дружество терен, включващ процесния имот, тъй като той не е бил частна държавна собственост, а собственост на ищците.
В касационната жалба се развиват оплаквания, че въззивният съд не е установил правилно всички факти по делото. Изводът, че процесиите складове не са били част от имуществото на прекратената организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ бил в противоречие с данните по делото. Складовете били описани в протокола от 01.12.95г. на общото събрание на правоимащите, както и в констативния нотариален акт на [фирма] като „навес за изкупуване на лично стопанство, метален, открит, с ламаринен покрив“. Съгласно този протокол, всички сгради на прекратената организация попадат в имот пл.№280. В действащия кадастрален план теренът, върху който попада спорния имот е означен с пл.№280. Същият пл.№280 има и заградената от [фирма] територия, като двете части са съединени със знак за общност – z . На следващо място – поддържа се, че в помощния план от 1993г. не са нанесени съществуващите към този момент сгради, той съдържа непълна информация, защото само пренася данни от по-стари планове за бившите имоти. Жалбоподателят счита, че не е спазена процедурата по възстановяване на собствеността в урбанизирана територия, тъй като удостоверението по чл.13, ал.2 от ППЗСПЗЗ отразява неверни обстоятелства, доколкото е издадено само по данните от помощния план, без нанесените кадастрални граници на имотите по действащия план. В действителност, като прилежаща площ към сгради на организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, процесната земя не е подлежала на възстановяване, тя е държавна, а не частна собственост и е била прехвърлена валидно на касатора с договора от 2001г. Развива се довод, че като земя, представляваща част от стопански двор на организадия по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, процесният имот попада в хипотезата на чл.10, ал.12 от ЗСПЗЗ. Преди приемането на текста през 1996г., тези земи изобщо не са подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и затова решението на Поземлената комисия от 1993г. е незаконосъобразно. Касационната жалба е основателна.
Правото на собственост на ищците върху процесния имот зависи от това дали издаденото в тяхна полза решение на ПК П. е съобразено с фактическото състояние на имота към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, както и с разпоредбите на закона, действали при постановяване на решението. За да се извърши такава преценка следва да бъдат изяснени няколко обстоятелства, за които съдът не притежава специални знания и за които следва да се допусне техническа експертиза. На първо място – не е изяснено по категоричен начин по делото дали към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ – 04.03.1991г., процесният имот е бил част от стопански двор на организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ или е бил извън този двор. По делото има данни, че по изработения през 1996г. нов кадастрален и регулационен план на промишлената зона на [населено място] земята на ищците попада в границите на имот пл.№280, за който има отредени два парцела за „А“ АФ. Няма обаче данни какво е било положението по предходен кадастрален план, действал към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, още повече, че сега имотът е извън оградения терен на дружеството. Няма категорични данни и за това дали към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът на ищците е бил застроен със съществуващите понастоящем складове или те са построени по-късно. Удостовенерието на [община], въз основа на което е постановено и решението на поземлената комисия за възстановяването на собствеността, е издадено на база данните по помощния кадастрален план от 1993г., изработен по стари планове от 1930г. и 1936г. Не е изяснено дали в този помощен план са нанесени и съществуващите към момента на изработването му кадастрални данни и по-специално – съществуващите постройки. Не е изяснено също дали двата склада, попадащи в процесния имот, са били част от имуществото на „Агро-юг“ АФ, описано в протокол №4 от 01.12.1995г. и впоследствие в нот.акт №68, т.И, н.д.№784/95г. и евентуално – коя от описаните в тези документи стопански постройки съответства на складовете. Всички тези въпроси са от значение за постановяването на правилно решение по делото и следва да бъдат изяснени от настоящата инстанция, при съобразяване на чл.218 и от ГПК/отм./ и приетото в т.З от TP №2/2004г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се допусне техническа експертиза, която да даде отговор на тези въпроси.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.З от ГПК, Върховният касационен съд, състав на II ГО,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №141 от 12.10.07г. по гр.д.№18/07г. на Благоевградския окръжен съд.
Допуска съдебно-техническа експертиза със задача вещото лице да проследи регулационния статут на процесния имот след включването му в плана на [населено място] през 1973г., като изясни дали към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ – 04.03.91г. имотът е попадал в стопанския двор на „А.“ АФ; дали е бил застроен със съществуващите към настоящия момент два склада със застроена площ от по 700 кв.м. всеки и дали тези складове са част от имуществото, изброено в протокол №4 от 01.12.1995г. и впоследствие – в нот.акт №68, т.И, н.д.№784/95г.
Назначава вещо лице Д. Н. Л. от [населено място], при първоначално възнаграждение от 140 лв., вносимо от касатора в 7 дневен срок от получаване на съобщението.
Насрочва делото за 08.10.09г. от 10,30 часа, за която дата да се призоват страните и вещото лице, след внасяне на депозита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: