Р Е Ш Е Н И Е
№ 100
София, 22.04.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на четвърти април две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№825 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. П. В., К. П. В., В. Т. В., Ж. И. Ф., М. П. К.-В., Л. А. Ш. /починал в хода на касационното производство, заместена от наследниците си Н. П. Ш., И. П. В. и К. П. В./, Й. А., М. Б. А., А. А. и Ц. С. Х. срещу решение №4857 от 03.07.12г. по гр.д.№7969/10г. на Софийски градски съд.
Жалбоподателите поддържат, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
Ответниците в производството – Столична община и държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не вземат становище по жалбата. С определение №1 от 04.01.13г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса налице ли са предпоставки за възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ, когато само част от одържавения имот съществува реално и е незастроена. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: С т.1 на ТР №1/17.05.1995г. на ОСГК на ВС е прието, че не се възстановява правото на собственост по отношение на отчужден незастроен имот, който след одържавяването му е застроен, освен върху останалата незастроена част, ако тя може да се обособи като самостоятелен обект на собственост. В решение №567/21.06.2010г. по гр.д.№1112/09г. на ВКС, І ГО е прието, че промяната на предназначението на имота и обединяването му с други имоти, т.е. когато той не съществува като самостоятелна кадастрална единица, не е пречка за възстановяването му по ЗВСОНИ, стига той да е останал незастроен или върху него да не са проведени благоустройствени мероприятия. Същото е прието и в решение №487/30.12.10г. по гр.д.№381/10г. на ВКС, ІІ ГО – че подлежи на възстановяване частта от одържавен имот, която е останала незастроена и незасегната от благоустройствени мероприятия, дори ако тя не съществува като самостоятелна единица по кадастралния план. Двете решения са постановени в производство по чл.290 ГПК и представляват задължителна практика на ВКС, съгласно приетото в т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. От изложената практика следва, че предпоставките на чл.1, ал.1 и чл.2, ал.3 ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността са налице и когато само част от одържавения имот е останала незастроена и незасегната от благоустройствено мероприятие на държавата, стига тази част да може да се обособи в самостоятелен урегулиран поземлен имот. Този извод следва да се приложи и по настоящото дело.
По съществото на делото: С обжалваното решение състав на Софийски градски съд е оставил в сила решението от 23.04.2010г. по гр.д.№26501/07г. на Софийски районен съд, с което са били отхвърлени предявените от В. Т. В., К. П. В., И. П. В., Ж. И. Ф., А. Б. К. /починала, заместена от наследниците си Й. А., М. Б. А. и А. А./, М. П. К.-В., В. Г. Л. /починала, заместена от наследниците си Л. А. Ш.-Т., К. П. В. и И. П. В./, Л. А. Ш. и Ц. С. Х. срещу държавата чрез МРРБ и срещу Столична община искове за установяване на собствеността на ищците върху следните недвижими имоти: ПИ №584 с площ от 1974 кв.м. и ПИ №1138 с площ от 1239кв.м., нанесени в кадастрален лист №569 по плана на [населено място], Ю. градска територия, V част – 1V55.
Въззивният съд е приел, че ищците са наследници на И. П. /П./ В., б.ж. на [населено място], починал през 1931г. Наследодателят е притежавал нива от 10,8 дка в местността „Б. п.”,[жк], части от която са процесните два имота. От тази нива по реда на ЗОЕГПНС са отчуждени както следва: 1/18 от А. Л.; 1/6 от М. Ш., 1/6 от В. Т., а 1/6 ид. част е одържавена от Ж. К. на основание Указ №447/16.03.1948г. Останалите идеални части от нивата са завзети от държавата без правно основание. След влизане в сила на ЗВСОНИ, със заповеди на кмета на [община], са деактувани одържавените по ЗОЕГПНС идеални части от неусвоените площи от бившия имот на И. В.. С влязло в сила решение на административния съд е признато правото на обезщетяване на наследниците на общия наследодател по реда на чл.2, ал.5 ЗОСОИ за ? ид.част от процесните два имота. Прието е, че обещетението се предоставя, тъй като бившата нива от 10,8 дка не съществува реално в размерите, в които е била одържавена.
При тези данни от правна страна въззивният съд е приел, че ищците не се легитимират като собственици на процесните имоти на основание реституция по чл.1 и чл.2 ЗВСОНИ. Тъй като имотът на общия наследодател не съществува в размерите, в които е одържавен, не е налице една от предпоставките за възстановяване на собствеността.
Решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон.
Решаващо за преценката дали е настъпил реституционният ефект по ЗВСОНИ е обстоятелството, че от одържавения имот с площ от 10,8 дка понастоящем съществуват два по-малки имота, които са били собственост на държавата към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ и са останали незастроени и незасегнати от благоустройствени мероприятия на държавата, а също и това, че те отговарят на изискванията за обособяване на самостоятелни урегулирани поземлени имоти. С оглед дадения отговор на правния въпрос, поставен в настоящото производство, следва да се приеме, че собствеността върху тези две части от одържавения имот е възстановена на бившите собственици и техните наследници по силата на ЗВСОНИ. Обстоятелството, че част от бившите собственици са провели за идеалните си части процедура по чл.2, ал.5 ЗОСОИ за отделяне и реално връщане на процесните два имота не води до извод, че те не са възстановени по силата на закона. Процедурата по чл.5, ал.2 ЗОСОИ има за цел да обособи като кадастрални единици онези части от одържавения имот, които са възстановени по силата на закона. Няма пречка обаче това отделяне да се извърши и в производство по спор за собственост на възстановените части. Също така няма пречка вече обособените части да бъдат предмет на спор за собственост, както е в настоящия случай. Следва да се има предвид и това, че държавата е обвързана от влезлите в сила решения по административните дела, с които за ? ид.част от процесните два имота е определено реално възстановяване на собствеността. За другите ? ид.части, които не са били предмет на производство по чл.2, ал.5 ЗОСОИ, липсват основания да се приложи различен режим, след като и за тях се отнасят общите предпоставки за възстановяване на собствеността по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.3 ЗВСОНИ. Като е приел, че не са налице условията на ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността върху незастроените части и ищците не се легитимират като техни собственици, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и спорът да се разреши съобразно изводите на настоящата инстанция, като предявените искове бъдат уважени.
С оглед изхода на делото, на жалбоподателите следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за всички инстанции, които възлизат на 3774,72лв.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №4857 от 03.07.12г. по гр.д.№7969/10г. на Софийски градски съд и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Столична община и на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, че И. П. В., К. П. В., В. Т. В., тримата от [населено място],[жк], [жилищен адрес]; Ж. И. Ф. от [населено място], [улица], М. П. К.-В., [улица]; Н. П. Ш. от [населено място], [улица], вх.3, ет.4, Й. А., М. Б. А., А. А., тримата със съдебен адрес адв.К. М., [населено място], ул.”Св.а С., №8, ет.3 и Ц. С. Х. от [населено място],[жк], [улица] са собственици на следните недвижими имоти, нанесени в кадастрален лист №569 по плана на [населено място], Ю. градска територия, V част – ІV-55: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №584 с площ от 1974 кв.м., при съседи: [улица], ПИ №838, ПИ №583, ПИ №1360 /ровина/ и ПИ №810 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №1138 с площ от 1239кв.м., при съседи: [улица], ПИ №810, ПИ №1360 /ровина/ и ПИ №824.
ОСЪЖДА Столична община, [населено място], [улица] държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, гр.София, ул.”К. и М., №17-19 да заплатят на И. П. В., К. П. В., В. Т. В., тримата от [населено място],[жк], [жилищен адрес]; Жива И. Ф. от [населено място], [улица], М. П. К.-В., [улица]; Неделя П. Ш. от [населено място], [улица], вх.3, ет.4, Й. А., М. Б. А., А. А., тримата със съдебен адрес адв.К. М., [населено място], ул.”Св. С., №8, ет.3 и Ц. С. Х. от [населено място],[жк], [улица], сумата от 3774,72лв., представляваща разноски за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: