3
гр. д. № 995/2015 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 212
София, 04.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 22 март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 995/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. Х. К. от [населено място] е подала касационна жалба срещу решение № 311 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 460/2015 г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение от 07.05.2015 г. по гр. д. № 738/2014 г. на Радомирски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторката срещу И. С. С., Г. И. Й., Н. С. Й., Д. Я. С. и Н. Я. И. иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че възстановеният на ответниците имот № 042031 по КВС на землището на [населено място], [община], с площ от 1.522 дка. в м. „Площа” ( а по документи на ответниците в м. „И.”) е била собственост на наследодателя на касаторката Х. М. Х. към момента на образуване на ТКЗС около 1958 г.
Поддържа доводи за необоснованост на решението и постановяването му при нарушаване на съдопроизводствените правила.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване се обосновава с позоваване на основанието по чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК, като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуални и материалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика формирана по тях.
Ответниците по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
Касаторката е предявила установителен иск за собственост на недвижим имот към минал момент с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Обосновала е правния си интерес от иска с това, че наследодателят й Х. М. Х. е бил собственик на нива с площ от 1.300 дка., в м. „Площа” в землището на [населено място], който имот е внесъл в ТКЗС. Заявил е имота за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. С решение № 3402 от 12.02.2014 г. ОСЗ е признала правото на възстановяване в съществуващи (възстановими) граници. В решението имотът не е индивидуализиран с граници. Поради липса на посочени съседи на имота при заявяването му за възстановяване, е проведена процедура по идентифицирането му, в която е установено, че 0.992 кв. м. от него попада в имот № 042031, намиращ се в местността „И.” с площ от 1.522 дка, възстановен на ответниците.
В петитума на исковата молба е направила искане да се признае за установено по отношение на ответниците, че наследодателят й Х. Х., починал през 2001 г., е бил собственик на имот № 042031 по КВС на землището на [населено място], с площ от 1.522 дка., намиращ се в местността „Площа” (а по документи на ответниците в м. „И.”) с граници – посочени са границите, с които имотът е описан в решението за възстановяването му на ответниците – Р № 08РГ от 15.03.2001 г., издадено на наследниците на Ц. Й. и И. И..
С приета техническа експертиза, изготвена въз основа на извършен оглед и разпит на свидетелите в местността, в която се твърди че се намира имотът, се установява, че не може да се установи дали местността е назовавана „Площа” или „И.”, както и че няма стар картен материал. Свидетелите посочват като имот на бащата на ищцата част от възстановения на ответниците.
Първоинстанционният съд е намерил, че ищцата не е доказала при условията на пълно и главно доказване, процесният имот да е бил собствен на наследодателя й. Приел е и че посоченият в исковата молба имот не се идентифицира по местност, площ и граници.
Въззивният съд след анализ на твърденията на ищцата и доказателствата по делото е приел, че тя се е позовала на придобивния способ давностно владение и е обсъдил дали законосустановения давностен срок е изтекъл в полза на наследодателя й до внасяне на имота в ТКЗС, което по твърдения на ищцата е приел, че е станало през 1958 г. Въз основа на заявеното от свидетеля К., че знае че Х. е ползвал имота от 1944 г., е достигнал до извода, че двадесетгодишния давностен срок установен в отменения Закон за давността не е изтекъл към 1958 г., поради което наследодателят не е бил собственик на имота към момента на внасянето му в кооперативното стопанство. Въз основа на този правен извод е намерил, за правилно първоинстанционното решение и го е потвърдил.
При извършената проверка на книжата по делото не се установи ищцата в обстоятелствената част на исковата молба да е посочила правното основание, на което наследодателят й е придобил правото на собственост върху имота. Не е индивидуализирала същия с граници, а само с местонахождение и площ. В петитума на исковата молба е поискала да бъде призната за собственик на друг имот, различен от описания в обстоятелствената част на исковата молба.
Въз основа на констатираното следва да се допусне служебно касационна проверка за допустимостта на въззивното решение, което е постановено по нередовна исковата молба и в резултат на обсъждане на придобивно основание, на което ищцата не се е позовала в исковата молба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 311 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 460/2015 г. на Пернишки окръжен съд.
УКАЗВА на касаторката да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: