О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
София, 28.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1121 /2016 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. М. С. против решение № 2026/04.12.2015г. по гр.д.№ 1656/2015г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение №1848/ 21.04.2015г. по гр.д.№ 9759/ 2014г. на Варненски районен съд. С последното е допусната съдебна делба на апартамент № 54, в [населено място], съставляващ имот с идентификатор 10135.2553.50.1.54, ведно с прилежащото избено помещение с площ 5.80 кв.м. и 0.9520% ид.ч.от общите части на сградата при квоти: 6/24 ид.ч. за А. Я. Й., 12/24 ид.ч. за касаторката Ц. М. С., по 2/24 ид.ч. за М. Н. Я. и М. Т. Д. и по 1/24 ид.ч. за Т. К. Я. и М. К. Я..
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – правилата, уреждащи придобивната давност, за нарушение на процесуалните правила, тъй като въззивния съд не е допуснал относими доказателства, които е поискала и не е обсъдил доказателствата, които са събрани за упражняваното от нея владение. Твърди се и необоснованост на решението.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани два въпроса, които обобщени, могат да се уточнят така: останал ли е съсобствен имот между бивши съпрузи, ако единия се е дизентерисирал от него, а другия го ползва, подобрява и извършва действия, които демонстрират намерение за своене, или ако е доказал, че при закупуването му са вложени негови лични средства. Вторият въпрос е допустимо ли е допускане на относими писмени доказателства към възражение за придобивна давност, когато те се намират у трето лице и за тях страната е узнала след постановяване на решението от РС. По първия въпрос се твърдят всички основания за допускане, а по втория – основанията по чл. 280, ал.1 т. 1-2 ГПК.
Ответницата по касация А. Я. Й. оспорва допускането до касация, като счита, че решението е съобразено със закона и съдебната практика. Останалите ответници не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск за делба от А. Й. е установено следното: Касаторката Ц. М. С. е сключила брак с И. Я. Т. на 19.02.1966г., през времетраенето на който е купен от държавата процесния апартамент, видно от констативен нот. акт № 21,т. ХІV/1974г. Съпрузите са се развели с влязло в сила решение на 12.12.1991г. Роденото от брака дете Ю. е починало 1987г. Бившият съпруг И. Я. Т. е починал на 27.12.2012г. и е наследен от сестра си А. Й. /ищца/ и от брат си Т. Я. Я., починал на 14.03.2014г. М. Н. Я., М. Т. Д. и Т. К. Я. и М. К. Я. са негови наследници, като последните двама по право на заместване наследяват баща си К. Т. Я., починал 04.12.2009г.
Касаторката е заявила две възражения. Първото за трансформация на лични средства при закупуването на апартамента, дарени от дядо й, което е останало недоказано.
Второто възражение е за придобиване по давност частта на бившия й съпруг в периода след 2000 г. В тази връзка е установено, че след развода бившият съпруг заминал на село, а касаторката – в Германия. През 1996г. тя сключила втори брак. Работела в Германия, но периода след 1992г. до 1998г. се връщала в страната и е ползвала апартамента. През 2003г. е докарала покъщина от Германия на адреса на процесното жилище, видно от представените превозни документи. През 2003-2004г. е извършила основен ремонт в жилището, изразяващ се в подмяна на електрическите и В и К инсталациите, подмяна на дограма, на подови настилки на фаянс в банята, за което предсавя договори и фактури. На 03.07.2004г. е закрила партидите на стария водомер и е открила партида на свое име. От същия месец е и фактура за ел.енергия, издадена на нейно име. Живяла е в апартамента с новото си семейство, но поради заболяване на съпруга, след 2009г. пребивава по няколко месеца в годината в Германия. Жилището, в което се връща е процесното. В него живее и синът й, който се обучава в България. Данъчната партида обаче е останала на името на двамата и до 2012г. за половината жилище данък е плащал бившия съпруг И. Я., а след това – наследниците му. Твърдението й, че е дала на съпруга си през 2000 г. сумата 10 000 евро за дела му, но до нотариално оформяне на сделката не се стигнало не е доказана с писмени доказателства. Според свидетелката М., пред нея И. заявил, че очаква Ц. да му заплати сумата 10 000 евро и намал претенции за жилището. От 2002г. в жилището живеела Ц.. Според св. Й., до 2003-2004г. И. посещавал жилището, не получил от Ц. обещаните 10 000 евро, поради което И. продължил да плаща данъка за неговата част, макар да живеел на село.
При тези доказателства, въззивния съд е приел, че касаторката не е придобила по давност идеалната част на бившия си съпруг, тъй като не е доказано да е своила имота изцяло, като владее и частта на другия съсобственик и началният момент на упражняваното владение при знанието и без противопоставянето на наследодателя. Направено е заключение, че отсъства субективния елемент на владението, поради което апартамента е останал съсобствен при квотите, определени от РС.
Първият поставен въпрос в частта му за възможността да се придобие по давност частта на другия съпруг след развода е относим към предмета на спора. Той касае приложението на ТР № 1/2012г. на ОСГТК на ВКС относно приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС между съсобственици независимо на какво основание е възникнала съсобствеността. Затова следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
Втория въпрос е неотносим към делото. Във въззивното производство касаторката е поискала допускане на писмени доказателства – копие от домовата книга, от която да се констатира, че е регистрирана само тя на адреса и да бъде разпитана домоуправителката. По делото е безспорно, че от 2003-2004г. в жилището живее само тя със семейството си, че след този период бившия й съпруг не е идвал в жилището, поради което посочените доказателства са били неотносими. Отделно от това, възможността за представянето им е преклудирана предвид нормата на чл. 266 ГПК и това, че Ц. С., ако е искала е могла да се снабди с копие от домовата книга още в производството пред РС. Предвид изложеното, по втория поставен въпрос не се допуска касационно обжалване. Съдът е процедирал според закона – чл. 266 ГПК и съдебната практика по приложението му.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2026/04.12.2015г. по гр.д.№ 1656/2015г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Ц. М. С..
Указва на касаторката да внесе в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 25 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: