О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.165
София ,30.12.2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на ………………………….декември, две хиляди и осма година в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от председателя Д. В. гр.дело № 3149/2008 година и установи следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК.
С решение № 19 от 29.02.2008 г. по гр.д. № 2160/ 2007 г. на Пловдивски районен съд 4 гр.с., оставено в сила с решение № 817 от 26.05.2008 г. по гр.д. № 1061/2008 г. на Пловдивски окръжен съд е допусната делба на възстановени земеделски имоти в землищата на с. Т., с. Ж. и на гр. П., между наследниците на бившия собственик Н. М. Т. , починал на 25.07.1996 г. С решението съдът се е произнесъл по оспорване на завещанието, направено от М. Т. съпруга на общия наследодател, по въпроса за възстановяване на запазената част на ответника М син на завещателката и по възражението за недействителност в хипотезата на чл.76 ЗН на извършената преживе от същата наследница продажба на част от възстановените имоти.
Ответникът М. Н. Т. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като счита, че произнасянето на съда по въпроса за приложението на чл.76 ЗН между сънаследници и относно оспорването на завещанието са съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които обосновават допустимост на касационното обжалване. Във връзка с приложението на чл.76 ЗН в отношенията между сънаследниците поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и ще допринесе за развитие на правото- основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Относно завещанието се позовава на противоречие с трайната съдебна практика- основание по чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение съобрази следното:
Поискана е съдебна делба на имотите, останали в наследство от Н. М. Т. починал на 25.07.1996 г., които са му били възстановени по реда на ЗСПЗЗ. Никола Т. е оставил като наследници съпруга М, син М. Т. и син Д. Т. Последният е починал през 1999 г. и оставил за наследници съпруга Б внуци Д. Т. и Ж. Т. деца на починалия преди него син Н. Т. починал през 1988 г. Представени са доказателства, че след смъртта на общия наследодател Н преживялата го съпруга М е продала с нот.акт № 110 от 19.19.1999 г. на снаха си Б. Т. по 1/3 ид.ч. от пет от възстановените имоти. Също така е оставила и универсално завещание относно цялото си имущество в полза на своите внуци Д. Т. и Ж. Т.
Оспорването на завещанието, направено от ответника, е прието за недоказано, тъй като от графологичната експертиза е установено, че то е написано и подписано от М. Т.
Не е уважено и възражението за недействителност на продажбата по чл.76 ЗН, като е прието, че този текст не намира приложение когато сънаследник се е разпоредил с наследствен имот в полза на друг сънаследник.
По повод направено от ответника искане по чл.30 ЗН е възстановена запазената му част от наследството на Н. Т. , накърнена от направеното завещание, като същото е намалено с 1/3 ид. ч. от цялото имущество на наследодателката М/ или 1/9 ид. ч. от имуществото на общия наследодател/. При определяне квотите на страните са съобразени извършената преживе от М. Т. продажба в полза на един от сънаследниците Б. Т. , както и намаляването на завещанието и възстановяване на запазената част на ответника М, а също и настъпилите промени в кръга на наследниците след смъртта на съпругата на общия наследодател М на сина му Д. Т.
Въпросите относно приложението на чл.76 ЗН в отношенията между сънаследниците, както и за действителността на завещанието са от съществено значение за делото, тъй като обуславят обема на наследството и кръга и квотите на съделителите.
По отношение приложението на чл.76 ЗН се твърди, че касационното обжалване е допустимо на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като в текста на закона не се съдържа ограничение относно субектите, в полза на които може да е извършено разпореждане от един от сънаследниците, докато съдът е приел, че нормата не се прилага, когато е извършено разпореждане между самите сънаследници.
Жалбата се допуска на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК когато по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос има неяснота в закона и се налага тълкуване, както и когато няма формирана практика по приложението на съответната правна норма или вече формираната практика следва да се изостави. В случая тези предпоставки не са налице, тъй като в ТР № 1/ 2004 г. на ОСГК на ВКС изрично е посочено, че актът на разпореждане със сънаследствена вещ е непротивопоставим по отношение на останалите сънаследници, доколкото е налице хипотеза на извършени разпореждания от всички сънаследници със сънаследствения им дял или разпореждането е между тях- т.е. чл.76 ЗН не се прилага при разпореждания в кръга на наследниците. Следователно по въпроса за приложението на чл.76 ЗН в разглежданата хипотеза е налице утвърдена съдебна практика и разяснение по тълкуването на закона, дадено в цитираното ТР на ОСГК на ВКС, с което въззивният съд се е съобразил и затова не е необходимо разглеждане на делото от още една съдебна инстанция.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Позовавайки се на заключението на графологичната експертиза съдът е приел, че текстът на завещанието и подписа са на завещателката, поради което и самото завещание като цяло е валидно и е зачел действието му в отношенията между страните. Приел е с оглед данните по делото, че и цифрите, съдържащи се в текста на в завещанието при означаване на датата на изготвянето му също са написани саморъчно от завещателката. Възражението на ответника, че не е доказано саморъчно изписване на цифрите е прието за неоснователно.
В изложението се твърди, че в тази част решението на въззивния съд е в противоречие с практиката на Върховния съд, която приема, че за валидността на завещанието трябва да се проведе пълно и главно доказване, включително и за това, че както текстът, така и цифрите са написани саморъчно от завещателя. Представят се и решения на ВС и ВКС по конкретни дела в посочения смисъл.
От съдържанието на мотивите, изложени към решението на въззивния съд не може да се направи извод, че съдът изразява становище, различно от това в представените решения. Никъде в решението на въззивния съд не се твърди, че е достатъчно да се установи автентичност само на текста, изписан с букви, а не и на цифрите в завещанието. По повод възражението на ответника е посочено, че от данните по делото съдът прави извод, че и цифрите в датата са изписани от завещателката- следователно се касае за обсъждане на доказателствата по делото и формиране на изводите на съда относно релевантните за делото факти, а не за противоречие с практиката на Върховния съд.
По тези съображения настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице и двете поддържани в жалбата основания за допускането й до касационното разглеждане и затова и на основание чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от М. Н. Т. от гр. П. вх. № 1* от 26.06.2008 г. против въззивно решение № 817 от 26.05.2008 г., постановено по гр.д. № 1061/2008 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: