ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 68
гр. София, 06.11. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 3822 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от О. д. ”П” гр. П. срещу решение № 344 от 07.07.2008 г. по гр. д. № 343/08 г. на Апелативен съд гр. П.. Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по жалбата Д. И. Н..
Върховният касационен съд, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение № 112 от 13.12.2008 г., допълнено с решение № 118 от 13.03.2008 г., по гр. д. № 1257/01 г. Окръжен съд гр. П. е осъдил Д. Н. да заплати на О. д. ”П” гр. П..06 лв. заедно със законната лихва считано от 31.08.2001 г., представляваща изплатено обезщетение за причинени от Д. Н. на П. К. имуществени и неимуществени вреди както и 558 лв. юрисконсултско възнаграждение. С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решенията и е прекратил производството по делото. Приел е, че искът е недопустим, тъй като отговорността на ответника не може да бъде реализирана по реда на чл. 54 ЗЗД, а по ЗМВР /отм./, в който е предвиден специален ред за регресна отговорност.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение касае въпроса за допустимостта на регресен иска срещу пряк причинител на вредата, който към момента на причиняването е служител на МВР. Въпросът е съществен, тъй като има значение за крайното решение. Сочи се основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че е налице соченото основание за допустимост на касационната жалба. При формулиране на това основание законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с актове на нормативно тълкуване – тълкувателни решения или постановления на ВС и ВКС. За да се допусне касационното обжалване според този критерий, посочената практика трябва да се отнася до същия въпрос и не е изгубила значението си. Такава практика според касатора е т. 2 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по т. р. № 3/04 г. Според т. 2 от тълкувателното решение, отговорността на длъжностното лице, пряк причинител на вредата, за която държавният орган е бил осъден да заплати обезщетение се осъществява само по пътя на регресната отговорност по реда на КТ, ЗДС, ЗМВР, ЗОВС и всички други закони или укази, с които е предвидена. Тъй като определянето на правното основание на предявения иск е служебно задължение на съда, решаването на този въпрос е в противоречие с цитираната практика.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 344 от 07.07.2008 г. по гр. д. № 343/08 г. на Апелативен съд гр. П..
Д. да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: