О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
София, 06.01.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Добрила Василева
Членове: Маргарита Соколова
Г. Г.
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№809 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №183 от 16.02.10г. по гр.д.№1546/09г. на Варненския окръжен съд, след частична отмяна на решение №1911 от 17.06.09г. по гр.д.№9150/07г. на Варненския районен съд, частично е уважен предявеният отрицателен установителен иск – прието е за установено в отношенията между страните, че ответниците Л. Х. Николов и Д. Х. Н. не са собственици на 247/847 ид.части от реална част с площ от 610 кв.м. от имот, находящ се в землището на гр.Варна, кв.”Виница”, имот пл.№612 по ПНИ на СО “А. мак”, целият с площ от 847 кв.м. Решението на районния съд е оставено в сила в частта, с която отрицателният установителен иск е отхвърлен за разликата 600/847 ид.части от реалната част с площ от 610кв.м. от посочения имот.
Въззивният съд е приел, че ищците имат правен интерес от отрицателния установителен иск, тъй като с решение № 1018 от 07.11.03г. на ОСЗ Варна им е признато право на възстановяване на собствеността в съществуващи реални граници върху имот с площ от 5 декара, попадащ в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който включва процесната реална част от имот пл. №612 по ПНИ на СО “А. мак”. Същият имот пл.№612 е бил предоставен за ползване на З. Я. Н. по реда на ПМС №21/1963г. Преди 1991г. тя е построила имота сграда, трансформирала е правото си на ползване върху 600 кв.м. от мястото в право на собственост по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и впоследствие с нотариален акт №37/1994г. е дарила закупените 600/800 ид.части от имота на ответниците. Ето защо те се легитимират като собственици на 600/847 ид.части от целия имот, включително и от спорната реална част от него и за тези части предявеният срещу тях отрицателен установителен иск е неоснователен. За разликата от 247/847 ид.части те не са придобили права, затова предявеният срещу тях иск е уважен.
Касационна жалба срещу въззивното решение, в частта, с която е уважен отрицателният установителен иск за 247/847 ид.части от имота, е подадена от ответниците. В нея се поддържа, че процесният имот е различен от този, за който на ищците са признати права с решението на ОСЗ Варна, затова те нямат правен интерес от предявения иск. Жалбоподателите считат, че по въпроса за правния интерес въззивното решение противоречи на приетото в решение №1156/21.11.08г. по гр.д.№4537/07г. на ВКС, ІV ГО, както и на решение №1400 от 20.01.09г. по гр.д.№4956/07г. на ВКС, ІV ГО. Освен това – като не се произнесъл по въпроса за придобивната давност, въззивният съд процедирал в противоречие с решение №1318 от 16.04.09г. по гр.д.№5641/07г. на ВКС, ІІ ГО.
Ответниците в производството не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане по същество от ВКС.
По въпроса за правния интерес от предявения отрицателен установителен не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
В съответствие с трайната практика на ВКС въззивнияат съд е приел, че след като на ищците е признато право на възстановяване на собствеността върху имота по реда на ЗСПЗЗ, но все още не е приключила административната процедура по възстановяването, те могат да защищават бъдещите си права посредством отрицателния установителен иск и по този начин, при уважаване на иска, да пресекат възможността в полза на ответниците да бъде издадена заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за спорния имот. Не е налице противоречие между въззивното решение и посоченото от жалбоподателите решение №1156/21.11.08г. по гр.д.№4537/07г. на ВКС, ІV ГО, тъй като те са постановени при различна фактическа обстановка. По другото дело ищците са търсили съдебна защита на право на собственост върху имот, различен от този, който им е бил възстановен с решение на поземлената комисия, затова съставът на ВКС е отрекъл правният им интерес от този иск. По настоящото дело обстоятелствата са други – ищците търсят защита на права върху имот, за който поземлената комисия е признала право на възстановяване на собствеността, но все още не е издадена на тяхно име заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, затова и те имат правен интерес от отрицателния установителен иск. Отделен е въпросът в каква своя част този иск е основателен. Няма противоречие между въззивното решение и решение №1400 от 20.01.09г. по гр.д.№4956/07г. на ВКС, ІV ГО, тъй като предявените искове са различни, а оттук и различният резултат по двете дела – по настоящото дело е предявен отрицателен установителен иск, а по другото – положителен установителен иск.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК и по въпроса за придобивната давност. Действително, въззивният съд не се е произнесъл по възражението на ответниците, че са придобили собствеността на целия имот по давност. Но в случая този въпрос не е решаващ за изхода на делото, предвид обстоятелството, че те са имали възможност да придобият по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ само 600 кв.м. от предоставеното им за ползване място, а за останалите 200 или 247 кв.м. не биха могли да се позовават на придобивна давност преди приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността, в какъвто смисъл е практиката на ВКС.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №183 от 16.02.10г. по гр.д.№1546/09г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: