Решение №875 от 5.10.2010 по гр. дело №256/256 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 875

София, 05.10.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: Добрила Василева
Членове: Маргарита Соколова
Г. Г.

като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№256 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 18.11.2009г. по гр.д.№1734/08г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението от 21.12.2007г. по гр.д.№7282/07г. на Софийски районен съд, с което е бил отхвърлен иск по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ.
Въззивният съд е приел, че препис-извлечение от емлячния регистър, в което фигурират гори, декларирани от б.ж. на с.Владая Т. А. Г., не е достатъчно доказателство за установяване на собствеността на наследодателя в съдебното производство по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ. В това производство следва да се установи чрез пълно доказване придобивното основание – правна сделка, давностно владение, приращение и др., което в случая не е доказано.
Касационна жалба срещу въззивното решение са подали ищците С. М. Т. и А. М. Й.. В изложението към нея се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване по въпроса за доказателствата, с които може да се установи в производство по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ собствеността върху претендираните гори към момента на национализацията им. Жалбоподателите се позовават на влезли в сила решения на Софийски районен съд, в които извлеченията от емлячния регистър са признати за достатъчни доказателства за установяване на правото на собственост в производството по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ – решение №180 от 31.10.2007г. на 42 състав; решение от 10.12.07г. по гр.д.№11823/07г. на 32 състав и решение от 28.12.07г. по гр.д.№11845/07г. на 43 състав.
Ответникът – общинска служба по земеделие “О. купел” не взема становище по жалбата.
РДГ София и Д. София не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Действително, по обуславящия материалноправен въпрос обжалваното въззивно решение влиза в противоречие с влезлите в сила решения на Софийски районен съд, приложени към касационната жалба, което съставлява основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване – наличие на противоречива съдебна практика. Но доколкото междувременно по този въпрос са постановени решения по чл.290 от ГПК на тричленни състави на ВКС, които са задължителни за съдилищата, налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК – въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС – решения №487/01.10.2009г. по гр.д.№34/09г. на ІІ ГО; №473 от 26.05.2010г. по гр.д.№612/09г. на І ГО; №155/28.04.2010г. по гр.д.№134/2009г. на І ГО; №245 от 13.05.2010г. по гр.д.№291/09г. и др.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 18.11.2009г. по гр.д.№1734/08г. на Софийски градски съд.
Делото да се докладва за насрочване на председателя на първо гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top