О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
София, 13.02.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№51 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
С определение №2255/25.10.12г. по ч.гр.д.№3333/12г. на Софийския апелативен съд е оставена без разглеждане частната жалба на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /К./ срещу определение от 22.06.2012г. по гр.д.№10855/10г. на СГС, с което комисията е задължена да внесе още 12566лв. за възнаграждение на особения представител на ответника, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК.
Въззивният съд е приел, че определението на СГС за определяне на възнаграждение за особен представител не подлежи на обжалване, тъй като не попада в хипотезите на чл.274 ГПК. То не е преграждащо по своя характер, а от друга страна в закона не е предвидена възможност за самостоятелното му обжалване.
Частна жалба срещу въззивното определение е подадена от К.. Жалбоподателят поддържа, че определението на СГС подлежи на обжалване, а от друга страна е неправилно, тъй като при определяне на възнаграждението не е отчетено обстоятелството, че особеният представител е назначен само за съпругата и тя отговаря само до своя размер от съпружеската имуществена общност.
Ответниците в производството не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежда страна, срещу подлежащо на касационен контрол прекратително определение на въззивния съд.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Определението на съда, с което по реда на чл.47, ал.6 ГПК се определя възнаграждението на особения представител на ответника, е определение по движение на делото, което не подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба. То е сходно на разпореждането за определяне размера на дължимата държавна такса, което също не може да се обжалва с частна жалба. На обжалване подлежи определението на съда, с което се прекратява производството по предявения иск – било поради невнасяне на разноските по чл.47, ал.6 ГПК /определение 524/24.07.12г. по ч.гр.д.№37/12г. на ВКС, ІІІ ГО; определение №671/21.11.11г. по ч.гр.д.№542/11г. на ВКС, ІV ГО/, било поради невнасяне на дължимата държавна такса /например определение №157 от 31.03.09г. по ч.гр.д.№2416/08г. на ВКС, ІІІ ГО/. Въпросът за размера на разноските по чл.47, ал.6 ГПК, ако те са неправилно определени, може да бъде повдигнат или в производството по частна жалба срещу определението на съда за прекратяване на производството по предявения иск, или в хода на висящото производство по този иск, с молба по чл.253 ГПК, доколкото определението за размера на разноските не слага край на делото и може да бъде изменено от съда поради изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск.
И в други свои определения ВКС също е приел, че определението на съда за разноските по чл.47, ал.6 ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване. В този смисъл са определение №828/24.10.11г. по ч.т.д.№633/11г. на ВКС, ІІ ТО, определение №855 от 06.12.11г. по ч.т.д.№776/11г. на ВКС, І ТО.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №2255 от 25.10.12г. по ч.гр.д.№3333/12г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: