О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
София, 21.02.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№978 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №474 от 15.04.2010г. по гр.д.№2225/09г. на В. окръжен съд е оставено в сила решение №2672 от 07.08.09г. по гр.д.№9724/07г. на В. районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от П. Г. Т. срещу Д. В. Д. и С. В. Д. отрицателен установителен иск – че ответниците не са собственици на поземлен имот №1057 с площ от 1460 кв.м. по плана на новообразуваните имоти на СО “Г. Трака”, местност “К. тепе”, при граници: път, имоти пл.№1069, 1068, 1967, 1066, 1058, 1053, 1054, 1055 и 1056.
Въззивният съд е приел, че искът е процесуално допустим, тъй като с решение №1170/07г. на ОСЗ Варна е признато на ищцата, в качеството и на наследник на Г. Н. Д., правото на възстановяване на собствеността върху нива от 3,980 дка, намираща се в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, кв.В., местност “К. тепе”, имот пл.№11190 по КП от 1956г., в очертанията на който попада процесният имот №1057 по ПНИ на СО “Г. Трака”. Прието е обаче, че искът е неоснователен, тъй като ответниците са доказали собствеността си върху спорния имот. Този имот те са получили по дарение от родителите си, оформено с нот.акт №83/1988г. Баща им В. Я. от своя страна е придобил собствеността чрез замяна, извършена с нот.акт №164/1966г., а праводателят му Г. К. Г. е собственик съгласно нотариален акт по обстоятелствена проверка №196/1965г. Но дори да не се приеме за установено придобиването на собствеността на производно основание, ответниците са станали собственици по силата на изтекла в тяхна полза кратка придобивна давност през периода 22.11.1997г. – 22.11.2002г.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата П. Т.. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 за допустимост на касационното обжалване по материалноправния въпрос тече ли придобивна давност до приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделска земя, както и по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото. Жалбоподателката счита, че по първия въпрос въззивното решение противоречи на решение №496 от 21.05.09г. по гр.д.№905/08г. на І ГО на ВКС, а по втория – на определение №6 от 10.01.09г. по гр.д.№4121/08г. на ІV ГО на ВКС.
Ответниците в производството Д. В. Д. и С. В. Д. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че по материалноправния въпрос не е налице соченото основание за допустимост на касационното обжалване. Макар въззивният съд да е изложил мотиви, според които може да тече придобивна давност след влизане в сила на чл.5, ал.2 от З. – 21.11.1997г. върху земя, за която не е приключила административната процедура по възстановяване на собствеността, това не са решаващите мотиви за отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск. Искът е отхвърлен поради приетото от съда, че ответниците са собственици на производно основание – дарение, а техните праводатели са придобили собствеността чрез замяна от 1966г., по която праводателят им се е легитимирал с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка от 1965г. Поставеният от жалбоподателката материалноправен въпрос за началния момент, от който може да тече придобивната давност за имоти, за които е подадено заявление за възстановяване на собствеността, не е свързан с тези решаващи мотиви, той не обуславя крайния изход на делото, затова по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
Вторият въпрос е за задължението на съда да обсъди всички доказателства, които са от значение за правния спор. Посоченото от жалбоподателката определение на ВКС не е от кръга на тези, които могат да установят противоречива съдебна практика по този въпрос. Независимо от това, необсъждането на заключението на вещото лице инж.Р. П., според което земите в землището на кв.В. са били включени в баланса на ТКЗС, не представлява действие на съда в отклонение от утвърдената съдебна практика по прилагането на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, според която съдът е длъжен да обсъди всички относими към спора доказателства. В случая заключението на вещото лице е неотносимо към правния спор, тъй като не е свързано с конкретния имот, дадено е по принцип, а видно и от нотариалния акт №164/1966г., в същото землище е имало и частни имоти, които не са били в разпореждане на ТКЗС, а са се прехвърляли по реда на чл.1, вр. чл.4 от ЗРПВПВННИ, вр.чл.1 от Указа за регулиране на правни сделки с някои недвижими имоти /Известия бр.46/08.06.1962г./. Замяната по нот.акт №164/1966г. е извършена по този ред, видно от обстоятелството, че нотариалният акт е подписан само от нотариус и прехвърлянето на собствеността е станало на основание писмо №ХІ-3248 от 30.07.66г. на В. градски народен съвет, отдел С. стопанство, както и от отбелязването на нотариуса, че сделката е извършена чрез общинския съвет. Това изключва възможността конкретният имот да е бил в баланса на ТКЗС, т.е. по отношение на него не се отнася общото заключение на вещото лице.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №474 от 15.04.2010г. по гр.д.№2225/09г. на В. окръжен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: