Определение №245 от 28.5.2013 по ч.пр. дело №3092/3092 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 245

София, 28.05.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№3092 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение №770 от 19.12.12г. по ч.гр.д.№574/12г. на Великотърновския апелативен съд е потвърдено определение №547/01.10.2012г. по гр.д.№853/12г. на Великотърновския окръжен съд, с което е била върната като нередовна исковата молба на П. П. С. срещу [фирма] за прогласяване нищожност на договор за ипотека от 10.07.2008г. Съдът е приел, че в указания от съда срок ищецът не е внесъл дължимата държавна такса по делото. Прието е също, че молбата му за продължаване на срока е оставена без уважение от окръжния съд и това определение е влязло в сила, тъй като не подлежи на самостоятелно обжалване.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищеца П. С., чрез процесуалния му представител адвокат С. Г.. Жалбоподателят поддържа, че определението е вътрешно противоречиво, че липсват мотиви по въпроса защо въззивният съд приема за правилен отказа на първата инстанция да продължи срока за внасяне на държавна такса по делото, при наличие на обективни пречки за изпълнение на указанията на съда в определения едноседмичен срок.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. При наличие на доказателства за обективна невъзможност за изпълнение на дадени указания в посочения срок, който съдът не е продължил, възможно ли е при разглеждане на жалба по повод прекратяване на производството по-горната инстанция да отмени акта, като се произнесе и по основателността на направеното искане за продължаване на срока.
2. Собственик на капитал на Е., което не упражнява дейност, депозира нулеви декларации в търговския регистър, не реализира печалби и съответно не разпределя дивидент, счита ли се за лице с доказан доход и възможности.
3. Евентуално и хипотетично бъдещо започване на дейност на това дружество, чийто собственик на капитала е молителят по чл.83, ал.2 ГПК означава ли, че това бъдещо несигурно събитие следва да се вземе предвид при установяване на невъзможност за заплащане на държавна такса към настоящия момент, към който е подадена молбата и се разглежда казусът. Като се има предвид 75 год. възраст на молителя и че с течение на времето тези евентуални шансове значително намаляват до пълната им липса.
Ответникът в производството [фирма] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първият въпрос има връзка с настоящото дело, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и другите съдилища, нито е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въпросът е и некоректно поставен, тъй като по настоящото дело няма никакви доказателства в подкрепа на твърденията на пълномощника на ищеца, че той се е намирал в тежко състояние в болница и затова е трябвало да бъде продължен определеният от съда срок за отстраняване недостатъците на исковата молба. Такива доказателства не са представени нито пред първата и въззивната инстанция, нито пред ВКС. Не е поискано и съдебно удостоверение, посредством което пълномощникът на ищеца да се снабди с доказателства за тежкото му здравословно състояние. Представената в частната касационна жалба съдебна практика е по въпроси, които нямат никаква връзка с поставения. Определение №317/29.02.12г. по ч.гр.д.№212/12г. на Пловдивския апелативен съд е по въпрос следва ли да се съобщи на страната определението на съда, с което е продължен срокът за отстраняване нередовностите на исковата молба. Определение №3 от 05.01.12г. по ч.т.д.№782/11г. на Варненския апелативен съд е по въпроса за редовността на молба за откриване на производство по несъстоятелност и представяне на пълен списък на кредиторите. Въпросът не е и от значение за развитието на правото, тъй като няма съмнение в съдебната практика, че висшестоящият съд може да отмени определение за връщане на нередовна искова молба, ако прецени, че по конкретното дело има доказателства, обосноваващи необходимостта от продължаване на срока за отстраняване недостатъците на исковата молба, но въпреки отправеното от страната искане първата инстанция неоснователно е отказала да стори това.
Другите два въпроса нямат никаква връзка с делото, тъй като са свързани с основателност на молба за освобождаване от внасяне на държавна такса, каквато в случая не е отправяна до съда.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №770 от 19.12.12г. по ч.гр.д.№574/12г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top