О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 986
С., 24.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.267 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Софийският апелативен съд, с решение №372 от 20.04.10г. по гр.д.№844/08г., е обезсилил решението от 10.12.07г. по гр.д.№190/05г. на Благоевградския окръжен съд, в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от [община] срещу Г. И., Д. И. и Г. И. иск за установяване правото на собственост на общината върху 515/1475 ид.ч. от недвижим имот с обща площ 1475 кв.м. в [населено място], кв.119, ІІ микрорайон, и е прекратил производството по делото в тази част. Оставил е в сила решението на първата инстанция в частта, с която е бил отхвърлен искът на [община] по чл.33, ал.2 от ЗС за изкупуване на останалите 960/1475 ид.части от имота.
Въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение на Благоевградския окръжен съд от 17.06.03г. по адм.д.№567/02г., частично изменено с решение от 23.12.03г. по адм.д.№8665/03г. на ВАС, е отделена и върната по реда на чл.2, ал.5 от ЗОСОИ собствеността на наследодателя на ответниците Г. С. И. върху реална част от бивша нива в землището на [населено място], попадаща понастоящем в квартал 119, ІІ микрорайон, съгласно скица, която е неразделна част от съдебното решение. Възстановеният имот не е бил нанесен като самостоятелен в кадастралния план на [населено място], но въпреки това, през 2004г., Г. И. го е продал на [фирма]. Прието е, че решението на административния съд има конститутивно действие и води до промяна на титуляра на правото на собственост на възстановения имот. Тъй като [община] е била страна в това производство, тя е обвързана от постановеното решение, затова повторно заведеният от нея иск за собственост върху идеална част от общия имот, съществуващ преди отделянето и връщането на собствеността на ответниците, е процесуално недопустим и постановеното по него решение следва да бъде обезсилено. Липсва съсобственост между страните върху спорния имот и това обусловя отхвърлянето на иска за изкупуване по реда на чл.33, ал.2 от ЗС.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от [община]. В нея се поддържа, че между страните има спор, който не е разрешен по съдебен ред и това обуславя допустимост на предявения иск за собственост. Предметът на гражданското и на административното дело е различен и затова не може да възникне процесуална пречка за разглеждане на иска за собственост. Освен това – решението на административния съд не води до възстановяване на собствеността върху реално обособен обект; възникването на такъв обект може да стане едва с нанасянето му в одобрената кадастрална карта, което в случая не е налице. Затова съществува съсобственост, което обуславя основателност на иска по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ и по чл.33, ал.2 от ЗС.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следните въпроси: 1.„В каква степен в гражданското производство по общия исков ред следва да се зачете произнасянето в административното производство по реституционен закон по отношение на възникване на съсобственост, с който съдебен акт е възстановено правото на собственост на част от бивш одържавен имот; какъв е характерът на административния акт, има ли конститутивно действие и в каква степен”. 2.”Ако по действащ план – към момента на постановяване на решението от административен съд в реституционно производство и към предявяването на иска възстановеният имот не е заснет като самостоятелно обособена единица, а в хода на съдебното производство се одобри кадастрална карта на населеното място, съгласно която възстановеният имот също не е обособен, а попада в друг имот, следва ли съдът да се съобрази със заснемането на имота” и 3. „Без да има административна процедура за отделяне и реално връщане на част от имота на наследодателя и тази част не съществува по градоустройствения план, по какъв начин и какви правни основания следва да се наведат, за да се обоснове съсобственост”. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК /неправилно квалифицирано от жалбоподателя по т.1/, поради противоречие на въззивното решение с ТР №1/17.05.95г. по гр.д.№3/94г. на ОСГК на ВС.
Ответниците в производството Г. И., Д. И. и Г. И. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Решението на административния орган по чл.2, ал.5 от ЗОСОИ за отделяне и реално връщане на част от земята, която може да се обособи в самостоятелен парцел, както и решението на административния съд, с което се постановява такова връщане, не водят до възникване на съсобственост, а единствено до задължение на общината да изпълни действията по нанасяне на новообособения имот в плана по реда на чл.86а от ППЗТСУ /отм./, вр. чл.32, ал.1, т.2 от З. /отм./ и §6, ал.6 /отм./ от ПР на ЗУТ, а сега – по чл.62, ал.4 от Наредба №3/28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Затова и първият от поставените в изложението към жалбата правни въпроси, който съдържа в себе си невярната предпоставка, че при отделянето и реалното връщане по чл.2, ал.5 от ЗОСОИ се създава съсобственост, изобщо не може да бъде поставен и допуснат до разглеждане по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Останалите два въпроса също не следва да бъдат поставени за разглеждане по чл.280, ал.3 от ГПК. Решаващо за изхода на делото е не това, че в действащата кадастрална карта не е бил нанесен новообособеният по реда на чл.2, ал.5 от ЗОСОИ имот, а това, че той възниква юридически от момента на постановяване на решението на административния орган за отделянето и реалното му връщане, а за нанасянето му в плана общината действа при условията на обвързана компетентност.
И на последно място – жалбоподателят не е посочил по кой въпрос въззивното решение противоречи на ТР №1/17.05.95г. по гр.д.№3/94г. на ОСГК на ВС. Такова противоречие в действителност няма, тъй като въззивният съд не се е произнасял по въпросите, които са разисквани в това тълкувателно решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №372 от 20.04.10г. по гр.д.№844/08г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: