О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 898
София, 27.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№746 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №V-89 от 27.06.2012г. по гр.д.№849/12г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено решението от 24.02.2010г. по гр.д.№5925/11г. на Бургаския районен съд, с което на основание чл.53, ал.2 ЗКИР е било признато за установено по отношение на [община], че към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] , Й. Н. С., Н. К. К., Н. К. К., К. П. К. и А. С. К. са били собственици на 41 кв.м., намиращи се в източната част на собствения им поземлен имот с идентификатор 07079.616.262, които неправилно са заснети като част от съседния поземлен имот 07079.616.1, собственост на [община].
Въззивният съд е приел, че спорната реална част е била включена в имота на ищците, съгласно кадастралния план на [населено място] от 1958г. По следващия З. от 1986г. тази част попада върху тротоарно платно, но планът не е реализиран. С плана от 1991г. спорната част попада в парцела на ищците. С изготвения през 1993г. ЧКЗСП е предвидено ново застрояване, като спорната част попада в улично платно. Петното на новата сграда граничи с уличното платно, т.е. със спорната част от имота на ищците, отредена за улица. Не е проведено отчуждително производство по този план. Независимо от това, в кадастралната карта на [населено място] от 2009г. спорната част не е отразена като част от имота на ищците – ПИ с идентификатор 07079.616.262, а като част от ПИ с идентификатор 07079.616.1, собственост на [община], с регулационно отреждане за улица и тротоари.
При тези данни от правна страна е прието, че е налице грешка в кадастралтната карта, тъй като спорната реална част, собственост на ищците, не е отразена към техния имот. Прието е, че ищците не са загубили собствеността си върху спорната част, тъй като не е било проведено отчуждително производство за осъществяване на предвижданията на ЧКЗСП от 1993г.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от [община]. Тя се позовава на обстоятелството, че планът от 1986г., с който спорната реална част е отредена за улично платно и тротоар, не е приложен. Следователно – ЧКЗСП от 1993г. е втори план за отреждане на спорната част за обществено мероприятие, при неприложен предходен план. В тези случаи, съгласно чл.93, ал.1 З./отм./, редакция след 1990г., отчуждаването на спорното място е за сметка на неговите собственици.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1. За характера на отчуждаването за изграждане на улица – влезлият в сила план, по който е предвидено отчуждаването има ли непосредствено отчуждително действие? 2. Приложима ли е разпоредбата на чл.93, ал.1 З. /отм./ за предвидените за изграждане от общината мероприятия и станала ли е общината собственик на улицата, за изграждането на която е отчуждена частта от имота, когато е приложен планът, по който тя е отчуждена и не е изплатено обезщетение на собствениците, от чийто имот тя е образувана, но мероприятието е реализирано?
3. При иск за установяване на собственост върху реална част от имот запазва ли се собствеността на претендираното пространство, когато приложим закон е чл.93, ал.1 З. /отм./.
Ответниците в производството оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Поставените от жалбоподателя въпроси са относими към правния спор по настоящото дело, но по тях има формирана практика на ВКС, което изключва възможността за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросите са свързани с прилагането на текстове от З. /отм./. Няма колебания в практиката, че планът за обществени мероприятия по чл.22 З. /отм./ няма непосредствено отчуждително действие. С отреждането на даден имот по този план той не се счита отчужден, докато не бъде проведена специалната процедура по отчуждаване и обезщетяване на собственика. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение №358 от 26.04.2010г. по гр.д.№441/2009г. на І ГО; решение №227/28.06.2010г. по гр.д.№735/2009г. на І ГО. В последното решение е даден положителен отговор и на следващите въпроси, които се свеждат до това дали следва да се издава отчуждителна заповед за имот, отреден за улица, когато според чл.93, ал.1 З. /отм./ отчуждаването е за сметка на собствениците на прилежащите парцели. В настоящия случай спорните 40 кв.м. са отредени за [улица]., който не е приложен, както и с ЧКЗСП от 1993г., който е реализиран. Относимостта на текста на чл.93, ал.1 З. /отм./ не отменя изискването за издаване на отчуждителна заповед за спорната част, от която настъпва и отчуждителният ефект. Като е приел същото, въззивният съд е постановил решението си в съответствие с посочената задължителна практика на ВКС.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №V-89 от 27.06.2012г. по гр.д.№849/12г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: