О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София, 30.01.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.870 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №1394 от 10.07.2012г. по гр.д. №969/12г. на Варненски окръжен съд е потвърдено решение №4423/15.11.11г. по гр.д.№7860/10г. на Варненския районен съд, в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от И. М. И. срещу З. М. И. иск за делба на следното съоръжение: приемно-предавателна станция GSM/……., състоящо се от телекомуникационен стълб, укрепен на стоманобетонен фундамент и метален контейнер със застроена площ от 7,26 кв.м., в който се разполага телекомуникационно оборудване, изградени в ПИ ….. по КК на [населено място]. Със същото решение искът за делба на описаното по-горе съоръжение е отхвърлен и по отношение на конституирания от въззивния съд ответник Б. АД.
Въззивният съд е приел, че И. И. и З. И. са съсобственици на процесния поземлен имот, в който въз основа на договор за наем с Б. [фирма], впоследствие вляло се в Б. АД, е изградено процесното телекомуникационно съоръжение. Собствениците на земята не са станали собственици на самото съоръжение по силата на чл.92 ЗС, тъй като съгласно чл.283, ал.1 от Закон за електронните съобщения /ЗЕС/, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, каквото е Б. АД, са собственици на изградените от тях, както и включените като основно средство и/или придобитите по закон или правна сделка електронни съобщителни мрежи и свързаната с тях инфраструктура, а съгласно чл.283, ал.3 ЗЕС, тези лица са възложители на строителството на електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура по смисъла на чл.161, ал.1 ЗУТ.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца И. И.. Жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че строителството е извършено от Б. АД в чужд имот въз основа на договор за наем; че строителното разрешение е издадено на името на собствениците на земята, които са възложители по смисъла на чл.161 ЗУТ; че строителството е незаконно, тъй като е извършено при съществени отклонения от инвестиционния проект.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите за придобиване право на собственост в хипотезите на чл.283, ал.1 ЗЕС, както и условията за изграждане на електронни съобщителни мрежи и съоръжения; изискванията за законност на строителството; основанието за извършване на строителството; договорните отношения със собственика на земята и неговото обезщетяване; възникването и прекратяването на собствеността върху съоръженията, за съотношението между чл.283, ал.1 ЗЕС и чл.92 ЗС. Поддържат се и основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпроса за изключване вещ от делбената маса, ако тя е била съсобствена с трето лице и не е поделена с него до съставяне на разделителния протокол. Във връзка с тези две основания жалбоподателят се позовава на решение №1197/21.11.08г. по гр.д.№4631/07г. на ВКС, ІІ ГО и решение №183 от 01.10.2004г. по гр.д.№154/2004г. на РС Дулово.
Ответникът в производството Б. АД оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество. Ответникът З. М. И. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Първата група въпроси са определящи за изхода на настоящото дело, но по тях не възниква основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Свързаната с въпросите правна уредба е последователна, категорична и не се нуждае от тълкуване. Както в Закона за далекосъобщенията – ЗД /отм./, който е бил в сила при издаване на строителното разрешение за процесното телекомуникационно съоръжение, така и в сега действащия Закон за електронните съобщения има изрични текстове, според които, електронните съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура са собственост на далекосъобщителния оператор /предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или съоръжения/ – чл.167, ал.5 от ЗД /отм./ и чл.283, ал.1 ЗЕС. Изрично е уредено и правото на изброените предприятия да изграждат електронни съобщителни мрежи, съоръжения и инфраструктура в чужда земя – собственост на държавата, общината, на физически и юридически лица – чл.168, ал.1 и ал.2 ЗД /отм./ и чл.281а, ал.2 и ал.3 ЗЕС /преди чл.281 ЗЕС/. При всички случаи изграждането на мрежите и съоръженията в чужда земя става въз основа на договор със собственика на земята – чл.168 ЗД /отм./ и чл.281а ЗЕС. Този договор урежда във всеки конкретен случай срока, в който посочените предприятия могат да държат своите мрежи и съоръжения в чуждия имот. Самото строителство пък е уредено в текстове на ЗУТ. Възможността да се строи в чужд имот по силата на специален закон е предвидена в чл.161, ал.1 ЗУТ, към който изрично препраща чл.283, ал.3 ЗЕС. Изброените текстове сочат, че по отношение на изградените в чужд имот електронни съобщителни мрежи, съоръжения и инфраструктура, е неприложима презумпцията на чл.92 ЗС, т.е. касае се за изключение от принципа за приращение, уреден в този текст. Собствениците на земята не стават собственици на изброените обекти.
На следващо място – няма противоречие между обжалваното въззивно решение и посоченото от жалбоподателя решение №1197/21.11.08г. по гр.д.№4631/07г. на ВКС, ІІ ГО. Поставеният от жалбоподателя правен въпрос за делба на вещ, съсобствена с трето лице, не възниква нито по настоящото дело, нито е бил предмет на разглеждане в посоченото решение на ВКС. Другото решение – №183 от 01.10.2004г. по гр.д.№154/2004г. на РС Дулово не може да бъде пример за противоречива съдебна практика, тъй като няма данни да е влязло в сила, но по-същественото е това, че то също касае въпроса за делба на съсобствена с трето лице вещ, който не е определящ за изхода на настоящото дело.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1394 от 10.07.2012г. по гр.д. №969/12г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: