О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
С. 01.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.241 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 и чл.274, ал.1, т.2 от ГПК. Образувано е по касационна жалба срещу решение №43 от 14.02.2011г. по гр.д.№811/10г. на Пернишкия окръжен съд и по частна жалба срещу определението от 06.01.11г. по същото дело.
С решение №43 от 14.02.2011г. по гр.д.№811/10г. на Пернишкия окръжен съд е отменено решение №523 от 16.07.2010г. по гр.д.№5420/08г. на Пернишкия районен съд и е уважен предявеният иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ – признато е за установено по иска на Г. К. С. срещу И. Б. Д., че към момента на образуване на ТКЗС в [населено място], [община] , собственик на ливада с площ от 1,200 дка в [населено място], местн.“К.“, при граници: от изток П. И., от югоизток – река, от запад В. М. и от североизток – Б. Т. е бил наследодателят на ищеца К. С. М..
Въззивният съд е приел, че на ищеца, в качеството му на наследник на К. С. М. и на ответницата, в качеството и на наследник на К. Д. К., е възстановена в стари реални граници по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ собствеността върху една и съща ливада – понастоящем имот №2005 по плана на [населено място], [община]. След преценка на писмените и гласните доказателства по делото съдът е приел, че към момента на образуване на ТКЗС собственик на тази ливада е бил наследодателят на ищеца, затова предявеният иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е бил уважен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата И. Б. Д.. Тя счита, че съдът неправилно е свързал иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ с момента на образуване на ТКЗС, вместо с момента на включване на спорния имот в ТКЗС. Освен това – според нея съдът не е изследвал задълбочено въпроса за идентичността на имотите, както и за възможността наследодателят на ищеца да придобие по давност спорната ливада и по-конкретно – с какви фактически действия и през какъв период от време е упражнявал фактическа власт върху нея. Недопустимо било в съдебния процес давностното владение да се установява със свидетелски показания.
В изложението към жалбата се поставят следните въпроси по чл.280, ал.1 от ГПК, уточнени от настоящия състав съобразно приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС:
1. Към кой момент се преценява правото на собственост при иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ – към момента на включване на земите в ТКЗС или към момента на образуване на ТКЗС. По този въпрос обжалваното решение влизало в противоречие с ТР №1/97г. на ОСГК на ВС; решение №190 от 30.07.2010г. по гр.д.№581/09г. на ВКС, второ гр.отд.; решение №35/10.02.09г. по гр.д.№4530/07г. на ВКС, четвърто гр.отд.
2. За установяване идентичността между претендирания имот и този, който е притежавал наследодателят на ищеца. По този въпрос обжалваното решение влизало в противоречие с решение №490 от 16.06.2010г. по гр.д.№1225/09г. на ВКС, първо гр.отд. и решение от 02.11.07г. по гр.д.№910/07г. на ВКС, първо гр.отд.
3. За характеристиките на давностното владение – противоречие с решение №131 от 25.02.2004г. по гр.д.№527/03г. на ВКС, ТК, второ т.отд. и 4. За допустимостта на свидетелските показания в производството по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ – противоречие с решение №275 от 21.05.2010г. по гр.д.№155/09г. на ВКС, второ гр.отд. и решение №643 от 01.07.04г. по гр.д.№1480/03г. на ВКС, ТК, второ т.отд.
Ответникът в производството Г. К. С. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да бъде допускана до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице основание за допустимост на касационното обжалване.
По първия въпрос не съществува противоречива съдебна практика, която да обоснове допустимост на касационното обжалване. Действително – в посочените от жалбоподателката решения се сочи, че правото на собственост при иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ се преценява към момента на включване на спорните земи в ТКЗС, докато въззивният съд е посочил, че това е моментът на образуването на Т.. Противоречието обаче е формално и произтича от променената формулировка на чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ. Първоначалната редакция на текста гласи, че се възстановяват правата върху земеделски земи, внесени в ТКЗС или ДЗС. С изменението на текста /ДВ бр.28/92г./ се възприема редакцията „притежавани преди образуването на ТКЗС или ДЗС и включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации”, докато в последващата редакция /ДВ бр.98/1997г./, текстът придобива следното съдържание: „притежавани преди образуването на ТКЗС или ДЗС, независимо от това дали са включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации”. Тези промени в закона са се пренесли и в практиката по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, като не само въззивният съд, но и ВКС в редица свои решения се съобразява с новата редакция на текста, от която се определя релевантният момент – моментът на образуване на ТКЗС – напр. решение №613 от 30.11.09г. по гр.д.№2028/08г. на ВКС, ІІ ГО, решение №321/09.06.09г. по гр.д.№1972/08г. на ВКС, ІІ ГО, решение №544 от 19.06.09г. по гр.д.№1686/08г. на ВКС, І ГО и др. Разликата между двата момента би имала значение и следва да се отчете от съда при спорове по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ само ако в периода между образуването на ТКЗС и включването на земите в ТКЗС настъпи промяна в собствеността. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като по делото е изяснено, че земята се включена в ТКЗС от наследодателя на ищеца, който я е придобил преди това с давностно владение – т.е. няма промяна на собствеността, настъпила между момента на образуване на ТКЗС и по-късния момент на включване на спорната земя в него.
Въпросът за установяване идентичността на имотите е определящ за изхода на делото, но по него въззивното решение не влиза в противоречие с посочената практика на ВКС. Касае се за различни случаи, при които установяването на идентичността на имотите е фактически, а не правен въпрос. В настоящия случай идентичността между възстановените имоти се установява с издадените от ОСЗ скици, а идентичността между притежавания от наследодателя на ищеца и възстановения му имот се установява със свидетелски показания. Начинът, по който е процедирал въззивният съд по този въпрос не влиза в противоречие с посочените решения на ВКС.
Няма противоречива съдебна практика и по въпроса за характеристиките на давностното владение. В съответствие с практиката на ВС и ВКС въззивният съд е приел, че косенето на една ливада представлява действие, с което се демонстрира владението върху нея. Този извод не противоречи на посочените от жалбоподателкта решения на ВКС, още повече, че те са постановени по случаи, които не са сходни с настоящия.
И на последно място – обжалваното решение не противоречи на практиката на ВКС по въпроса за допустимите доказателства в спор по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и по конкретно – дали в това производство са допустими свидетелски показания. Посочените от жалбоподателката решения са постановени в друго производство – по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ и по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗДГФ и са неотносими към споровете по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
По частната жалба:
С определение от 01.06.2011г. по гр.д.№811/10г. на Пернишкия окръжен съд е оставена без разглеждане подадената от ищеца Г. К. С. молба за допълване на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските. Съдът е приел, че молбата е процесуално недопустима, тъй като до приключване на последното съдебно заседание не е бил представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Частна жалба срещу това определение е подадена от ищеца. Той се позовава на обстоятелството, че в последното съдебно заседание му е била дадена от съда възможност в определен срок да представи допълнително писмена защита и списък с разноските. Той е спазил този срок и съдът не е следвало да прилага последиците на чл.80 от ГПК.
Ответникът в производството И. Б. Д. не взема становище по частната жалба.
Настоящият състав приема, че частната жалба е неоснователна. Действително, в последното съдебно заседание пред въззивната инстанция ищецът Г. С. е направил чрез процесуалния си представител искане за продължаване на срока за представяне на писмена защита и на списък на разноските по чл.80 от ГПК. Съдът обаче е продължил само срока за писмената защита, не и за разноските. Затова правилно е приел, че списъкът не е представен в срока по чл.80 от ГПК и молбата по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските е процесуално недопустима.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №43 от 14.02.2011г. по гр.д.№811/10г. на Пернишкия окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определението от 06.01.11г. по гр.д.№811/10г. на Пернишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: