О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
С.,11.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.350 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 28.12.11г. по гр.д.№8468/11г. на Софийски градски съд е отменено решението от 21.01.11г. по гр.д.№18298/08г. на Софийски районен съд, 77 с-в и е постановено друго, с което са уважени предявените искове по чл.30, ал.1 от ЗН и чл.69 от ЗВ – намалено е с 1/3 завещателното разпореждане от 21.06.06г., извършено от Т. М. П. в полза на Н. Ц. М. и е възстановена запазената 1/3 част на М. Р. П. от наследството на Т. М. П., като е допусната делба на двата наследствени апартамента в [населено място], между съсобственици и при квоти: 1/3 за М. Р. П. и 2/3 за Н. Ц. М..
Въззивният съд е приел, че единствен наследник на Т. М. П., починал на 31.07.2006г., е неговият баща М. Р. П.. Т. П. е оставил саморъчно завещание от 21.06.06г., в което се съдържа изразът, че определя за свой единствен наследник лицето Н. Ц. М., като му завещава следните имоти, финансови средства и банкови сметки – два апартамента в [населено място] и два парични влога, описани подробно в завещанието.
При тези данни въззивният съд е приел, че завещанието е универсално по своя характер и затова правото за се иска намаляването му до размера, необходим за допълване на запазената част от наследството, не е обвързано от изискването по чл.30, ал.2 от ЗН за приемане на наследството по опис. Затова завещанието е намалено в идеална част, равна на запазената част на наследника по закон М. П. – 1/3 и е допусната делба на двата наследствени апартамента между него и наследника по завещание Н. М., при съответните квоти – 1/3 за М. П. и 2/3 за Н. М..
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена ответника Н. М.. Той счита за неправилен извода на въззивния съд, че завещанието е универсално по своя характер. Позовава се на обстоятелството, че в него изрично е изброено имуществото, което се завещава, следователно то има характер на завет. Правото да се иска намаляването му по реда на чл.30, ал.1 от ЗН е обвързано от изискване за приемане на наследството по опис, какъвто в случая липсва. Затова искът на М. П. за намаляване на това завещание и за възстановяване на запазената му част от наследството е неоснователен, а оттук се явява неоснователен и искът за делба на двата наследствени апартамента, които са изключителна собственост на жалбоподателя по силата на оставеното в негова полза завещание.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса: „Допустимо ли е едно завещателно разпореждане, отнасящо се до определено конкретно посочено имущество от завещателя, да бъде охарактеризирано като общо завещателно разпореждане /чл.16, ал.1 от ЗН/ въз основа на нееднозначно изявление, представляващо част от мотивите за извършване на завещателното разпореждане“. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение №2436 от 25.07.96г. по гр.д.№2460/95г. на ВС, четвърто гр.отд. и решение №490 от 30.06.09г. по гр.д.№1470/08г. на ВКС, трето гр.отд.
Ответникът в производството М. Р. П. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание за допустимост на касационното обжалване. Формулираният от жалбоподателя въпрос съдържа в себе си субективната по своя характер предпоставка, че процесното завещание има мотиви и в тях се съдържа нееднозначно изявление. В действителност изразът „ …определям, в случай на моя смърт, за единствен мой наследник лицето Н. Ц. М….“ е част от самото завещателно разпореждане и е достатъчно ясен и категоричен по своя характер. Затова поставеният въпрос не е свързан с данните по делото и не е определящ за неговия изход – т.е. не е в кръга на въпросите по чл.280, ал.1 от ГПК, по които може да се допусне касационно обжалване. Липсва и противоречие между обжалваното въззивно решение и посочените от жалбоподателя решения на ВС и ВКС. На първо място – трите решения са постановени при различна фактическа обстановка, която е обусловила и различни изводи относно характера на процесното завещание – общо или универсално. На следващо място – отделни изречения от решенията на ВС и ВКС не може да бъдат извеждани от контекста и от спецификата на конкретния правен спор и от тях да се правят обобщени изводи. Обжалваното решение изцяло съответства на практиката на ВС и ВКС по въпроса за тълкуването на завещанията и по-конкретно – че наличието на изброяване на отделни имущества не отменя характера на завещанието като общо, ако преди това има израз, от който може да се съди, че е завещано цялото движимо и недвижимо имущество. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 28.12.11г. по гр.д.№8468/11г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: