О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1088
С., 16.11.2011 .г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.467 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 03.01.11г. по гр.д.№4126/10г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението от 15.12.09г. по гр.д.№16577/02г. на Софийския районен съд, в частта, с която А. А. З. е бил осъден да заплати на основание чл.31, ал.2 от ЗС, вр.чл.286 от ГПК /отм./ на Б. С. А., С. Б. А. и А. Б. А. сумата от 9600лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот за периода 03.11.2002г. – 05.03.2008г.
Въззивният съд е приел, че съсобственият имот представлява жилище от две стаи, хол, кухня, баня-клозет, гардеробно антре и тераса, с площ от 87,20 кв.м. Ищците от една страна и ответникът от друга са негови съсобственици при равни квоти – по ? ид.част. След 1973г., включително и през периода 2002г. – 2008г., жилището е ползвано единствено от ответника и неговото семейство. Наследодателката на ищците не е имала ключ от него. В жилището не е имало свободна площ или помещение за нея. С нотариална покана от 03.11.02г. тя е поискала от ответника да и заплаща обезщетение за лишаването от ползване. Макар да няма ясно изразено противопоставяне от негова страна, ищците и тяхната наследодателка не са имали реална възможност да ползват жилището съобразно правата си. Затова искът по чл.31, ал.2 от ЗС е уважен за посочения период.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от А. З.. Той се позовава на обстоятелството, че е поканил наследодателката на ищците да ползва общото жилище съобразно правата си, но тя не е пожелала да се възползва от тази възможност.
В изложението към жалбата се поддържа, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по въпроса дали се дължи обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС, ако ползващият съсобственик е поканил неползващия съсобственик да ползва общия имот, но той не се е възползвал от поканата. Жалбоподателят се позовава на решение №119 от 11.03.09г. по гр.д.№3204/08г. на ВКС, второ гр.отд., постановено в производство по чл.290 от ГПК, както и на практика на ВС и ВКС по ГПК /отм./ – решение №129/1986г. на ОСГК на ВС; решение №721 от 28.10.92г. по гр.д.№580/92г. на ВС, първо гр.отд.; решение №163/20.03.02г. по гр.д.№622/01г. на първо гр.отд. и решение №676 от 13.01.10г. по гр.д.№2179/08г. на второ гр.отд.
Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса дали, след като неползващият съсобственик е отправил покана по чл.31, ал.2 от ЗС и в отговор е получил покана да ползва съсобствения имот, но не е изявил желание по никакъв начин да се възползва от тази възможност, има правно значение за предявения иск продължилото ползване на имота само от единия съсобственик. Следва ли от момента на отправяне на поканата от ползващия съсобственик, той да преустанови ползването на целия, съответно част от съсобствения имот, за да се освободи от отговорността по чл.31, ал.2 от ЗС, или реалната възможност за ползване следва да се преценява само при условие, че неползващият съсобственик е изявил желание да ползва съсобствения имот.
Ответниците в производството Б. С. А., С. Б. А. и А. Б. А. оспорват жалбата. Считат, че не са налице сочените основания за допускането и до разглеждане по същество, тъй като липсва противоречие между обжалваното решение и посочената практика на ВС и ВКС. Позовават се на приетото в решението по чл.290 от ГПК, че ползващият съсобственик следва да осигури на неползващия реална възможност да упражни правото си на ползване, за да се освободи от отговорност. Освен това се позовават и на разликата в отделните казуси, която изключва възможността за противоречие между решенията. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Липсва противоречие между обжалваното решение и практиката на ВС и ВКС по поставения правен въпрос във връзка с прилагането на чл.31, ал.2 от ЗС.
В решение №119 от 11.03.09г. по гр.д.№3204/08г. на ВКС, второ гр.отд., е прието, че неползващият вещта съсобственик не е длъжен да изяви желание за лично ползване, за да претендира обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС, а е достатъчно да отправи писмена покана за това. Прието е също, че за да се освободи от отговорност, ползващият съсобственик следва да предложи на отправилия поканата предложение да ползва вещта лично според правата си, както и да му осигури възможността реално да упражнява това свое право. Решението има задължителен характер, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.10г. на ОСГТК на ВКС. В него се съдържат общи указания по прилагането на чл.31, ал.2 от ЗС, които следва да се приложат и към настоящия казус. Обжалваното в настоящото производство решение на въззивния съд е в пълно съответствие с това решение на ВКС, тъй като основният мотив за уважаване на претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС се свежда до това, че въпреки отправеното от А. З. до В. А. предложение да ползва и тя общия имот според правата си, З. не и е осигурил реална възможност да стори това, тъй като всички стаи в жилището са били заети и са използвани от членовете на семейството му.
След като обжалваното решение на въззивния съд съответства на задължителната практика на ВКС, не следва да се обсъждат подробно твърденията за несъответствието му с практиката, която няма задължителен характер. Може да се каже само най-общо, че липсва противоречие и с тази практика. Въззивното решение е в унисон с решение №163/20.03.02г. по гр.д.№622/01г. на първо гр.отд. и решение №676 от 13.01.10г. по гр.д.№2179/08г. на второ гр.отд., в които също е изследвана възможността на претендиращия обезщетение съсобственик реално да ползва общата вещ. Другите две решения – решение №129/1986г. на ОСГК на ВС и решение №721 от 28.10.92г. по гр.д.№580/92г. на ВС, първо гр.отд., разглеждат друга хипотеза – на изричен отказ на ползващия съсобственик да предостави на другия ползването на общата вещ.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Поставеният от жалбоподателя въпрос не засяга съществена страна на проблематиката по чл.31, ал.2 от ЗС. По прилагането на тази разпоредба има решение по чл.290 от ГПК, което е достатъчно за установяване на единна съдебна практика.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 03.01.11г. по гр.д.№4126/10г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: