О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
София, 23.09.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№3641 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение №16162 от 04.08.2014г. по ч.гр.д.№9024/14г. на Софийски градски съд е потвърдено определението от 18.06.13г. по гр.д.№9869/11г. на Софийски районен съд, 30 с-в, с което е било прекратено производството по предявения от Н. М. Н. срещу В. Т. В. частичен иск за сумата от 2000лв., увеличена по реда на чл.214 ГПК на 5100лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. Въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че искът е процесуално недопустим, тъй като съгласно чл.132, ал.1 от Конституцията на Република България ответницата се ползва с функционален имунитет. Със същото определение на СГС е оставено без уважение искането на Н. М. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейската общност относно тълкуването на чл.47 от Х. на основните права и свободи на ЕС.
Частна жалба срещу определението на Софийски градски съд е подадена от Н. М. Н.. Той счита, че обжалваното определение е нищожно, тъй като е постановено от незаконен състав, който не отговаря на критериите за „независим и безпристрастен съд”, установени в чл.47 от Х. на основните права в ЕС и чл.6, ал.1 от ЕКЗПЧОС. Определението било и неправилно поради нарушаване на процесуалния закон. След като е разпоредил връчване на исковата молба на ответницата, съдът няма правомощие да се произнесе с определение по допустимостта на предявения иск, а следва да се произнесе с решение. Освен това прекратителното определение е мотивирано с позоваване на доказателства, които не са събрани по съответния процесуален ред. Ответницата В. В. не заема длъжност във Върховна касационна прокуратура и не е защитена от разпоредбата на чл.132, ал.1 от Конституцията. Тя е извършила лични виновни действия, за които носи имуществена отговорност. Въпросът за наличието или липсата на функционален имунитет е по съществото на правния спор, а не по допустимостта на предявения иск. С функционален имунитет се ползвали само актовете, чрез които се осъществява съдебната власт, но не и описаните в исковата молба действия, съставляващи деликт. Жалбоподателят иска от ВКС да постанови решение, с което да отмени прекратителните определения на предходните инстанции и да върне делото на районния съд за разглеждане по същество. Иска частната жалба да се разгледа в открито съдебно заседание, както и ВКС да отправи преюдициално запитване по въпроса дали представлява грубо нарушение на задълженията на Българската държава, залегнали в чл.1 и чл.47 от Х. на основните права на Европейския съюз, отказът и да осигури правосъдие и защита на ищеца, който е пострадал от посочените в исковата молба действия.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. За материалноправната легитимация на ответниците – физически лица.
2. За функционалния имунитет по чл.132 от Конституцията. 3. За обсъждане от съда на доказателствата по делото.
4. За мотивирането на съдебния акт.
5. За задължението на съда да се произнесе с решение по всяка искова молба.
6. За задълженията на националния съд, произтичащи от чл.47 от Х. за основните права в ЕС и чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, да проведе публичен процес.
7. Представляват ли „служебни действия”, с които се „осъществява съдебната власт” по смисъла на чл.132 от Конституцията на РБ, извършените действия от ответницата В. В. и дали те са основание за отказ от правосъдие от страна на съда.
8. За неверните мотиви на обжалваното определение, че ответницата В. В. е заемала длъжността прокурор при В..
9. Съществува ли нормативна уредба и длъжностна характеристика, в които процесните престъпления и деликти да се въздигат в служебни действия, чрез които се осъществява съдебната власт.
Ответникът в производството В. Т. В. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Определението на Софийски градски съд, с което е потвърдено преграждащо определение на първата инстанция, подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Частната касационна жалба срещу това определение е редовна, но не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускането и до разглеждане по същество.
Определящите процесуалноправни въпроси в случая са три: 1. Кога е налице незаконен състав като основание за нищожност на съдебен акт; 2. С какъв акт и на кой етап от производството се произнася съдът по въпроса за функционалния имунитет по чл.132, ал.1 от Конституцията, с който се ползва ответник по предявен иск за вреди и 3. От какви данни изхожда съдът, за да прецени, че в даден случай има функционален имунитет. Под една или друга форма тези въпроси са поставени в частната касационна жалба и в изложението към нея, ето защо следва да се приеме, че е спазено общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК жалбоподателят да постави относим към спора правен въпрос. В случая обаче не е налице нито една от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По първия въпрос:
В теорията и в съдебната практика се приема, че съдебен акт, постановен от незаконен състав, е нищожен. Незаконен е този състав, който е формиран в нарушение на процесуалния закон – например когато в състава участва съдия, който не е взел участие в разглеждане на делото; когато вместо петчленен се е произнесъл тричленен състав и др. Изискванията на чл.6, ал.1 от ЕКПЧОС и чл.47 от Х. на основните права на Европейския съюз за осигуряване на ефективни правни средства за защита и в частност – на независим и безпристрастен съд, нямат отношение към въпроса за законността на съдебния състав, а оттук – и към валидността на постановения от него съдебен акт. Нарушението на тези изисквания от страна на български съд евентуално би могло да доведе до отмяна на постановеното от него решение на основание чл.303, ал.1, т.7 ГПК, но няма за правен ефект нищожност на това решение. Ето защо в случая не възниква съмнение за валидността на атакуваното от жалбоподателя определение на Софийски градски съд, което съгласно т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС би могло да доведе до допускане на касационното му обжалване. Нещо повече – в частната касационна жалба не се съдържат данни за такова сериозно оплакване по смисъла на т.46 и т.47 от решение на Съда на Европейската общност /голям състав/ от 1 юли 2008 година по съединени дела C-341/06 P и C-342/ (Chronopost SA и La P. срещу U. fran?aise de l’express (UFEX) и др.), което да предизвика проверка на оплакването за нарушаване на чл.47 от Х. на основните права на Европейския съюз, а оттук и на отправяне на преюдициално запитване за тълкуването на тази разпоредба.
По втория въпрос:
Въпросът за функционалния имунитет по чл.132, ал.1 от Конституцията е въпрос, пряко свързан с допустимостта на предявения иск. Наличието на такъв имунитет е пречка за разглеждане на иск на пострадалия за вреди, насочен срещу лице, което се ползва с такъв имунитет, освен ако е извършено умишлено престъпление от общ характер. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС – определение №502 от 01.10.2009г. по ч.гр.д.№414/2009г. на ІІІ ГО; определение №307 от 18.06.2010г. по ч.гр.д.№324/10г. на ІІІ ГО; определение №100 от 05.03.2009г. по ч.гр.д.№2308/08г. на ІІ ГО; определение №146 от 17.03.11г. по ч.гр.д.№40/11г. на ІV ГО; определение №296 от 19.04.12г. по ч.гр.д.№191/12г. на ВКС, ІV ГО; определение №668 от 02.12.09г. по ч.гр.д.№634/09г. на ВКС, ІІІ ГО и др. Такива искове се прекратяват от съдилищата с определения, без споровете да се разглеждат по същество, като възможността на пострадалите да получат обезщетение за причинени вреди от незаконосъобразни служебни действия на лицата, ползващи се с функционален имунитет, е чрез насочване на исковете срещу техните работодатели. Тази възможност в случая е реализирана от ищеца Н. /жалбоподател в настоящото производство/, който е насочил иска си за вреди не само спрямо ответницата В. В., но и срещу Прокуратурата на Република България и в тази част производството по делото не е прекратено. Посочената в частната касационна жалба съдебна практика, свързана с процесуалната легитимация на страните, е неотносима към случая по настоящото дело, тъй като тя не касае специфичния въпрос за прилагането на чл.132, ал.1 от Конституцията. Ето защо тази практика не може да обуслови основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по този въпрос, тъй като по въпроса за допустимостта на искове за вреди, предявени от пострадалите срещу лица, ползващи се с имунитет по чл.132, ал.1 от Конституцията, има формирана трайна практика на ВКС.
Не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК и по третия въпрос. Изяснено е в теорията и в съдебната практика, че когато се произнася по въпроса за допустимостта на предявения иск, съдът не е длъжен да проведе открито съдебно заседание и да приеме представените с исковата молба и с отговора на ответника писмени доказателства. Той изхожда от твърденията на страните и от данните по делото. Цитираната от жалбоподателя практика на ВКС е неотносима към настоящия случай, тъй като касае въпросите за събиране и обсъждане на доказателствата по делото при постановяване на решение по съществото на правния спор, каквото в настоящия случай няма. Съдът в настоящия случай се е съобразил основно с твърденията на самия ищец в исковата молба, който сочи, че ответницата, като служител на отдел „Инспекторат” при ВКС, е извършила възложени от ответника В. служебни действия по проверка на постъпил сигнал до главния прокурор и чрез даденото от нея заключение за липса на престъпление е осъществила „инстанционен чадър”. Въпреки неподходящия начин, по който са описани служебните действия в исковата молба, като се вземат предвид и данните по делото, става ясно, че твърдения „деликт” е осъществен от прокурор при В. при извършване на възложени от работодателя служебни действия, които се обхващат от функционалния имунитет по чл.132, ал.1 от Конституцията. Дадената от ищеца правна квалификация на тези действия като „престъпления” не е подкрепена от влязла в сила присъда, а само при наличието на такава присъда би могло да се предяви иск по чл.45 ЗЗД срещу причинителя на вредата, ползващ се с имунитет, съгласно трайната практика на ВКС – определение №671 от 25.11.10г. по ч.гр.д.№598/10г. на ВКС, ІV ГО; определение №668 от 02.12.09г. по ч.гр.д.№634/09г. на ІІ ГО и др.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ Д. касационно обжалване на определение №16162 от 04.08.2014г. по ч.гр.д.№9024/14г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: