1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 644
София, 14.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№5342 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №127 от 05.06.2015г. по гр.д.№276/2015г. на Шуменския окръжен съд е потвърдено решение №62 от 27.01.2015г. по гр.д.№2233/2014г. на Шуменския районен съд, с което е бил уважен предявеният от П. Р. С. срещу Д. Т. Д. иск по чл.108 ЗС – признато е за установено, че ищецът е собственик на апартамент №22, находящ се в [населено място], [улица], вх.2, ет.2 и ответницата е осъдена да предаде на ищеца владението му.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение по гр.д.№336/2005г. на Великопреславския районен съд. С решението е било одобрено споразумение по чл.100 СК /отм./, с което в дял и изключителна собственост на П. Р. С. е поставен процесният апартамент №22, а в дял на Д. Т. Д. – апартамент №21, находящ се в същата жилищна сграда. Прието е, че споразумението по брачното дело има вещен прехвърлителен ефект от момента на влизане на решението в сила – т.е. от 12.04.2006г. Последващото прехвърляне на апартамент №22 от ответницата в полза на трето лице, извършено с нотариален акт от 06.10.2006г., при запазване ползването на кухненското помещение, не поражда права. Прието е също, че макар апартамент №22 да е бил определен като обезщетение на ответницата в новостроящо се Ж. и макар само тя да е била титуляр на членственото правоотношение, нотариалният акт за имота е издаден по време на брака между страните и собствеността върху него е възникнала в този момент – чл.35, ал.2 ЗЖСК. Затова жилището се е включило в съпружеската имуществена общност. Ответницата не е доказала то да е построено само с нейни лични средства, обратно, видно от издадения нотариален акт от 1989г., за него е бил теглен кредит от Д. и това е станало по време на брака. Предварителният договор от 2005г., с който ответницата е обещала да продаде този имот на трето лице, не прехвърля собственост, затова той не е пречка за сключването на споразумението по брачното дело.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата Д. Д.. Тя поддържа, че след като е продала с предварителен договор процесния апартамент №22 още през 2005г., нямало как да прехвърли собствеността му при последващото споразумение по чл.100 СК /отм./ от 2006г. Апартаментът никога не е бил СИО, тъй като е получен и изплатен преди сключване на гражданския брак. Никога не е теглен заем за придобиване на апартамента.
В изложението към жалбата се повтарят оплакванията за неправилност на въззивното решение. Не са формулирани правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Приложени са три решения на ВКС /решение №102 от 30.03.2006г. по гр.д.№95/2006г. на ВКС, 5 чл. с-в; решение по гр.д.№3036/2004г. на ВКС, ІV-Б ГО и решение №1048 от 03.10.06г. по гр.д.№1062/05г. на ВКС, ІV-Б ГО /, без обосновка в какво се изразява противоречието между тях и обжалваното решение на Шуменския окръжен съд.
Ответникът в производството П. Р. С. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането и до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На първо място – въпреки дадените указания, жалбоподателката не е поставила правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, а това е изискване за редовност на касационната жалба, съгласно приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Липсва и противоречие между представената практика на ВКС и обжалваното решение, което да обуслови основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В решение №№102 от 30.03.2006г. по гр.д.№95/2006г. на ВКС, 5 чл. с-в, се приема, че при закупуване на имот от несобственик не възниква имуществена общност върху него, поради което неучаствалият съпруг не се явява необходим другар на участвалия и не може да иска отмяна по чл.233, ал.2 ГПК /отм./.
Даденото разрешение не може да бъде приложено по настоящото дело. Преди споразумението по чл.100 СК /отм./, с което спорният апартамент №22 е прехвърлен в собственост на ищеца П. С., жалбоподателката не е извършвала друга прехвърлителна сделка със същия апартамент в полза на трето лице. Тя е сключила само предварителен договор, който обаче няма вещно прехвърлително действие. Затова в настоящия случай не сме изправени пред хипотезата на придобиване на имот от несобственик, разглеждана в посоченото решение на ВКС, съответно – няма как да има противоречие между това решение и обжалваното решение на Шуменския окръжен съд.
Решение по гр.д.№3036/2004г. на ВКС, ІV-Б ГО разисква въпроса за тежестта на доказване при оспорване на констативен нотариален акт, когато той се противопоставя на страна в исково производство, имащо за предмет собствеността на същия имот. По този въпрос има и последващо тълкувателно решение – ТР №11/2012г. на ОСГТК на ВКС. Тази практика на ВКС обаче е неприложима в настоящия случай, при който решаващият въпрос е за правните последици на констативния нотариален акт от 1989г., издаден по реда на чл.35, ал.2 ЗЖСК по време на брака между страните и на последващото споразумение по чл.100 СК, с което титулярът на същия нотариален акт е изявил воля имотът да остане в собственост на другия съпруг.
Решение №1048 от 03.10.06г. по гр.д.№1062/05г. на ВКС, ІV-Б ГО е за предпоставките, при които може да бъде уважен иск по чл.108 ЗС. Обжалваното въззивно решение не противоречи, а е в пълно съответствие с това решение на ВКС – ищецът е доказал собствеността си, както и това, че ответницата владее без основание спорния имот.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените разноски за настоящото производство – 700 лв. по договор за правна защита и съдействие от 09.10.2015г.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ Д. касационно обжалване на решение №127 от 05.06.2015г. по гр.д.№276/2015г. на Шуменския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: